Имам един приятел, Жоро. Не, не е Бекъма. Моят приятел е два пъти по-висок от Бекъмчето. Та този Жоро, като всеки човек си има слабости. Но неговите са цели три. Първата му слабост е семейството. За нея няма да говоря. Току виж, Комисията за защита на личните данни се само сезирала. Да не вярваш! Но, знае ли човек. Втората му слабост е тенисът. За нея, какво да говорим. Топки, ракети, прах, пот и големи емоции. Третата му слабост са приятелите. Покрай приятели, за приятели, с приятели, Жоро се захвана с една работа. Тая работа все още не е така известна по нашите географски ширини – викат й кибернитична сигурност.Или само киберсигурност.

Хвана се Жоро с кибер сигурността. А той е човек, който не се спира по средата на пътя. Подхвана ни целия кръг от приятели и съмишленици. Всеки да даде своя принос. Притисна и мен. Давай! Давай, ама какво? Помотах се насам, натам. Нищо. По едно време взех да се заслушвам в разговорите на хората. Приказват за това онова, па някой попита: „Бе ти сигурен ли си?”. А оня отговаря: „Как бе, сигурен съм”. Бре, мама му стара. Щом хората са сигурни значи има нещо, което аз не знам за тази кибер сигурност.

Почнах да ровя в интернет. Ровя ви казвам, както не съм ровил и на комсомолска бригада. Този сайт, оня сайт и попадам на Анонимните. Питам:

-С какво се занимавате бе момчета.

-Ние сме хакери. Хакваме това онова.

Хъм, хакери. Хаквали. Та то и уличната шпана - или казано по нашему - и уличните хулигани хакват. Я някой в зъбите, я в ребрата. Продължавам да питам:

-Какво хаквате?

-Всичко. Мрежи, бази, данни. Абе, няма нещо, което да не можем да хакнем.

-А договори? Може те ли да хакнете договори?

-Нали ти казахме, всичко хакваме без проблеми.

-Добре момчета. Хайде тогава хакнете договорите за Марица 1 и Марица 3, за БГА Балкан, за Кремиковци и други такива.

-Няма проблем. Гледай, слушай и чети за нашата работа.

Това беше преди Нова година. Мина месец. Минаха два. Нищо не показват, не пишат и не говорят. По едно време ми звънна телефона. Американско звънене. Да ме извини Мамалев. И на него му звънеше телефона „така международно”. Моят като позвъни, знам от къде ще се обадят. Почне ли „Леката кавалерия” разбирам, че звънят от ЮеСеЙ. Засвирят ли фанфарите – Юнион Кингдъм. е, та понесе се кавалерията. Вдигнах и се започна:

-Какво е това чудо при вас, бре? Преровихме всички мрежи, обърнахме базите, пресяхме данните, нищо не намерихме.

-А-а-а – викам – така ли? Е-е-е, момчета, видяхте ли, че не можете всичко да хакнете. Това не ви е вашия подстриган, захаросан и лъснат свят. Ние сме в света на кривите огледала и още по- кривите приказки.

Горките американоси. Подготовката „им ги е слаба”. Сигурно никога не са чували за нерешаемия интеграл на покойния професор Брадистилов. Как само учеше професорът. Когато се захванеш с решаването на една задача най–важното е да разбереш, може ли тя да се реши.

И така. Какво излезе? Анонимните се провалиха. Но, защо се провалиха? Това, в което се съмнявах се потвърди. Няма никакви договори бе. Ня-ма. Нито за Мариците, нито за БГА. Още по-малко за Кремиковци. Някои искат, Правителството да извади всичко договори за приватизация за последните 20-23 години. Искаха го и по рано от другите правителства. Е-е-е, защо никое от тях не ги показа. Как да покажат нещо, което го няма.

Имахме един Министър председател, с тен по рождение. Помните ли какво ни казваше: „В България всички сме братовчеди”. Да, ама аз не съм чул някой българин да използва обръщението – братовчед. Всичко друго, но не и това. Така, че пред този мургав премиер се изправил мургав приватизатор за Кремиковци. И какво си мислите? Ще хабят хартия за някаква сдалавера за един лев или долар. Ами за БГА-то. Идва един Гад и казва „дай”. Как да не му го дадеш? Направо излят Мони. Само, че Мони не е по авиацията. Той е по космоса. Пише фолианти за „Космическо право” и гушка. Яко гушка ви казвам. Та, с Гада договор ли ще седнат да правят. За Мариците, въобще не питайте – няма договор. За Белене да казвам ли?

Говорейки си така ми светна. Че то и аз нямам договори. Нито с ЧЕЗ, нито със Софийска вода, а за Топлофикация да не говорим. Имам само партиди или абонатски номера. По тях си знам задълженията и знам, че съм без права. Защо ли не вземат да ни татуират тези партиди на ръката. Спомняте ли си старите кадри? Стой, кой си ти? Запряташ ръкава и показваш. Добре, минавай.

Та това е. Ще му кажа на моя приятел Жоро. Трябва първо да работим за киберността. Кибер договори, кибер административни услуги, кибер здравни услуги, кибер правителство и всичко там кибер. Работейки за това ще решаваме как да бъде кибер сигурността.

Това беше от мен, Кибер Сигурнов.

Иля Христов