Закона за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
На 26. ІІІ. 2013 г. в ДВ, бр. 30 беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. По наше мнение в коментирания закон са налице съществени недостатъци и противоречия, а отделни негови разпоредби будят сериозни съмнения за противоконституционност.
І. С измененията на закона се направи значително разширяване на кръга от задължени лица, които да декларират доходите и имуществото си пред Публичния регистър на Сметната палата. Самото деклариране трябва да стане в изключително кратък срок - 14 дни от влизане в сила на закона. По този начин се създават два различни срока за подаване на встъпителни декларации. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 задължените лица трябва да подадат декларации в едномесечен срок от встъпването им в длъжност. Лицата, които се включват в кръга на задължените лица по силата на последните изменения имат друг срок - 14 дни от влизане на закона в сила. Липсва конституционно основание за различно третиране на задължените лица, в зависимост от това дали са заварени или нови.
С параграф 3 се създава нова т. 38, в която са визирани лица, които не заемат „държавни длъжности” (т. 38 - членове на управителни или контролни органи на всички юридически лица, които осъществяват дейности, регулирани от ДКЕВР) Разпоредбата е неясна, тъй като не се разбира кои юридически лица се визират. ДКЕВР влиза в правоотношения със стотици юридически лица във връзка с даване, респ. отнемане, изменение и прекратяване на лицензи, сертифициране за произход на ел.енергия, произведена от ВЕИ, одобряване на отчети и цени и др. Кръгът на тези юридически лица непрекъснато се променя. Сред тях има чуждестранни дружества. Отделно от това непрекъснато се извършват промени в управителните органи на различните юридически лица.
Дружествата, чиято дейност се регулира от ДКЕВР, са търговски субекти, които, по правило, са частни. Липсва конституционно основание, което да оправдава изискването, въведено с изменението на закона, управителните органи на частни юридически лица да подават в публичния регистър имуществени декларации. Не е ясно защо законодателят е избрал само една извадка от юридическите лица и по този начин е поставил техните управителни и контролни органи в неравноправно положение спрямо останалите търговци.
Аналогичен ефект на необосновано разширяване на обхвата на задължените лица се получава и по силата на § 7 от закона, с който се отменя ал. 4 от чл. 30 от Закона за политическите партии. В резултат на тази промяна членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии следва да декларират доходите и имуществото си пред Публичния регистър, независимо дали партията получава държавна субсидия или не. Това изменение засяга над 150 политически партии и няколко хиляди лица, членове на техните ръководни и контролни органи.. Тези лица трябва да обявят публично имущественото си състояние, само защото са ръководни органи на политическа партия. Това ограничаване на личната сфера на тези лица е поради упражненото им конституционно право на сдружаване и участие в политическия живот чрез съответната партия. Участието в политически партии, които не получават държавна субсидия, не може да обоснове наличие на обществен интерес, който да оправдае ограниченията в личния живот.
Определянето на кръга на задължените лица, които при определени условия трябва да декларират публично своето имущество, не може да бъде произволна дейност, доколкото задължението за публикуване на данни за имущественото състояние засяга личния живот на гражданите, а той по силата на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България е обявен за неприкосновен. Ограничаването на тази неприкосновеност би могло да намери основание по отношение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, но то не може да се разпростира върху субекти на частното право или лица, които не заемат държавни длъжности.
Нарушаването на конституционното право на неприкосновеност на личния живот ще засегне не само пряко задължените лица, но и техните съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, доколкото на деклариране подлежат и техните доходи и имущество.
Ограничаването на конституционни права може да се прави само, когато тези ограничения са средство за защита на друг (личен или обществен) интерес.
Съобразно приетия от Конституцията модел е необходимо рамките на ограниченията да бъдат очертани прецизно, за да се определи и пространството, в което законодателят, администрацията и съдебните власти могат да оперират (р.№7/4.ІV.1996 г. по к.д. № 1/96 г.).
Задължението за публично оповестяване на имущественото състояние трябва да бъде конституционно оправдано от защитата на друг значим обществен интерес .
Не може да бъде конституционно защитено изискването на разпоредбата на новата т. 38, съгласно която членовете на управителните и контролни органи на юридическите лица, които осъществяват дейности, регулирани от ДКЕВР, следва да декларират в публичния регистър имущественото си състояние. В нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията произволно е избрана една категория юридически лица, без да има разумно обяснение защо същите изисквания не се въвеждат по отношение примерно на банките, застрахователните дружества, юридическите лица, които печелят обществени поръчки в големи размери и пр. Ако се постави от едната страна на везната ограничаването на личния живот на тези лица, а от друга страна се потърси значим обществен интерес, който да оправдава ограничението, ще се констатира, че такъв липсва. Следователно е налице нарушение на чл. 32, ал. 1 от Конституцията. Налице е неравноправно третиране на юридически лица – произволният избор на кръга юридически лица не почива на никакъв критерий, който да е защитим от конституционноправна гледна точка и по този начин членовете на управителните и контролните им органи, в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, са длъжни да понесат ограничения на личната им сфера за разлика от други юридически лица от частната сфера. Тук не може да се пледира, че законодателят има право на преценка по целесъобразност. Намесата в личната правна сфера е засягане на конституционно защитено право и не може да става по свободно усмотрение на законодателя.
ІІ. В ЗИД на ЗПИЛЗВДД се предлагат съкратени срокове за подаване на декларации от задължените лица, които се предлага да бъдат включени в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗПИЛЗВДД – 14-дневен за подаване, незабавно публикуване и 7-дневен за корекции, който тече след публикацията.
Тези срокове не кореспондират със сроковете за подаване на встъпителни, ежегодни и финални декларации по настоящата редакция на ЗПИЛЗВДД. Така се създават предпоставки за прилагане на различен ред за третиране на задължените до момента лица, в сравнение с тези, които ще станат задължени лица с измененията. Липсва конституционно основание за различно третиране на задължените лица според това дали са заварени или нови.
Краткият срок за подаване на декларации от новозадължените лица, неясният и неопределен кръг на тези лица вероятно ще доведат до множество просрочия. По този начин неясната воля на законодателя ще доведе до търсене на административно наказателна отговорност, което е недопустимо.
ІІІ. Възражение предизвиква и т. 31 от чл. 2, а именно изискването да подават декларации и "членовете на управителните и контролни органи на представителните организации на работниците, служителите и работодателите, чийто представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество". По този начин също се нарушават личните права на лица, които са изцяло в частната сфера и не носят политическа или административна отговорност и не се финансират с държавни средства. Противоконституционно е те да се равнопоставят с държавни служители или органи. При това този съвет има консултиращи функции. Това би довело до пълно разводняване на задълженията на държавата и на частните лица!
ІV. Всички посочени недостатъци на извършените промени в закона, които го правят неясен, неточен и противоречив, поставят под съмнение спазването на принципа на правовата държава, провъзгласен в чл. 4, ал. 1 от КРБ (вж. мотиви на р. № 9/1994 г. по к.д. № 11/94 г.) Отделни негови разпоредби - новата т. 38, §6, с който се отменя ал. 4 на чл. 30 от ЗПП, нарушават неприкосновеността на личния живот на граждани, които по определение не заемат висши държавни длъжности. Така се засяга провъзгласената защита по чл. 32, ал. І от Конституцията. Наложеното ограничаване на личната сфера на лицата, членове на ръководни и контролни органи на политическите партии рефлектира върху свободата на сдружаване и участие в политическия живот, тъй като поставя допълнително изискване (ограничаващо неприкосновеността на личния живот) към тази категория лица. Произволният подбор на кръга на задължените лица, без ясни критерии, нарушава изискването за равнопоставеност - чл. 6,ал. 2 от Конституцията.
Председател на Българското юридическо дружество Огнян Герджиков
