Според българските браншови организации БФИЕК, БАМИ и БМГК мерките на кабинета за енергетиката застрашават икономическата сигурност в страната
Българските индустриални браншови организации БФИЕК, БАМИ и БМГК изразиха категорично несъгласието си с подготвяните промени в Закона за енергетиката. Те сигнализираха българските институции и представителството на Европейската комисия в България, че бързо скроените промени, които трябва да осигурят 5% намаляване на тока за потребителите, предвиждат 30% увеличение на тока за индустрията и обслужват корпоративни интереси. Според неофициална информация новият министър на икономиката Драгомир Стойнев не бил добре информиран за промените, които всъщност са правени под натиска на представители на енергийното лоби, свързано с производството на алтернативна енергия. То има представители и в новия парламент. Браншовите организации адресират писмото си и до вътрешния министър и главния прокурор.
За нереално високите цени на сключваните договори в сферата на алтернативната енергия е писано неведнъж. Освен това, в енергетиката има нормативни пролуки, в това число при условията за износ на ток, които през годините са създавали възможност за огромни кражби на енергия. В същото време планираните промени в законопроекта ще доведат до фалити на национални производители, които няма да могат да посрещнат ценовия шок. „За битовите потребители това е важна стъпка, но за българската индустрия и за енергийния сектор подобна перспектива не е особено положителна,“ коментира Иван Хинов, председател на Бълтарския енрегиен форум. Според него прогнозите, че износът на електроенергия ще достигне нивата от преди две години, не са реални и причината е в това, че целият регион е в криза.
Публикуваме пълния текст на декларацията:
Българските индустриални браншови организации БФИЕК, БАМИ и БМГК за пореден път изразиха безпокойството си от мерките и законовите промени в енергийния сектор, предприети от кабинета в последните седмици. Публикуваме писмото им, адресирано до президента на Р България Росен Плевнелиев, председателя на НС Михаил Миков, министър-председателя Пламен Орешарски, министъра на икономиката Драгомир Стойнев, министърът на вътрешните работи Цветелин Йовчев, председателя на енергийната комисия Рамадан Аталай и главния прокурор Сотир Цацаров. Копие от писмото е адресирано и до представителството на Европейската комисия в България.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Адресираме до вас своята официална позиция с тревога и несъгласие относно действията на представители на български институции и заинтересовани лица в посока на застрашаване на националната индустриална и енергийна сигурност. В рамките на вашите правомощия, очакваме да предприемете незабавни мерки за недопускане на политически и законови, регулаторни и корпоративни решения с дългосрочен пагубен резултат за българската индустрия и енергетика.
ОФИЦИАЛНО ЗАЯВЛЕНИЕ
Ръководствата на браншовите сдружения в българската базова индустрия, със съществен принос към създавания брутен вътрешен продукт, към трудовата заетост в страната, към приходите в националния ни бюджет и с основен дял в експорта на българската икономика, изразяват своята сериозна тревога по отношение прибързаните и погрешни стъпки на Народното събрание и на Министерски съвет за разрешаване на наслоените дълбоки и тежки проблеми в българската енергетика. За съжаление, в предлаганите решения намираме и мотиви, които застрашават сигурността и конкурентоспособността за развитие на българската индустрия и енергетика, икономика и общество.
В условията на неструктурирани комисии в парламента, неясен политически кабинет на министъра на икономиката и енергетиката, без публично обявен негов експертен екип, с прясно назначени членове на ДКЕВР, с прибързани и спорни назначения в ръководството на БЕХ, без заявена и обсъдена с браншовите съюзи ясна икономическа, индустриална и енергийна политика и програма на правителството, предлагането на бързи мерки за отпушване износа на електроенергия и за прехвърляне тежестта на добавките за зелената енергия върху българската индустрия подсказва за всичко друго, но не и за очаквания адекватен парламентарен и правителствен подход към индустриалната и енергийна сигурност и стабилност, предвидимост и растеж. Философията на бързо предлаганите законови промени е ясна. Подхвърляйки на българските домакинства 5% намаление на цената на електроенергията за бита, цели се отпушване на износа на евтината електроенергия от АЕЦ Козлодуй, прехвърляне тежестта на т.нар. цветни добавки от преноса към индустрията и осигуряване на инвеститорите в зелена енергия държавно гарантирани приходи, които са дългосрочно устойчиви на политическата и стопанска конюнктура. Резултатите обаче са дългосрочно разрушителни както за АЕЦ Козлодуй, така и за операторите на електроразпределителните мрежи, за топлофикациите и за качеството на енергоснабдяване на индустрията, бизнеса и домакинствата.
Българската базова индустрия не е в състояние нито да приеме, нито да понесе този ценови удар. Още по-малко подобна индустриална и енергийна политика. Резултатът от тези намерения ще бъде ускорена деиндустриализация на страната, фалит на останалите малко на брой големи индустриални предприятия, свиване на приходите в бюджета и на износа, нова вълна безработица. Всичко това вместо заявени от партии и кабинет намерения за реиндустриализация. И без човек да е експерт е ясно, че няма как 800 МВт индустрия в България да поеме на гърба си 2,000 МВт, в пъти по-скъпа електроенергия от възобновяеми енергийни източници.
Системната и последователна погрешна политика на няколко поредни парламента и правителства към ключовия за страната ни енергиен сектор създаде сложно за разплитане кълбо от законови и регулаторни, технически и системни, търговски и договорни, инвестиционни и репутационни проблеми. В годините се оформи устойчива парламентарна група на ВЕИ и на търговците на електроенергия. Тази коалиция няма цвят, но има много сериозно присъствие и влияние и в настоящия парламент. Доказателство за това са философията, приоритетите и бързането за законови промени в енергийния сектор. Дори и при разпускане на парламента, бизнесът и доходите на ВЕИ инвеститорите ще остане гарантиран. На всички трябва да ни стане ясно – договорите за зелена енергия са дългосрочни, такива като договорите с двете централи в Марица Изток. Едно продължение в провеждането на такава непрозрачна и погрешна политика ще доубие българската енергетика, ще до разруши българската индустрия, ще ни лиши от икономическа и социална перспектива.
Във връзка с това предлагаме на Президента на Република България да упражни правото си на вето върху очакваните промени в Закона за енергетика. Няма ясна оценка на очакваното икономическо и социално въздействие, няма дори съобразяване с предложените мерки от страна на международните институции, поканени от служебния кабинет да одитират българската енергетика. За голямо съжаление, няма и друга институция, която може да спре подобни намерения.
В заключение, ръководствата на браншовите сдружения в базовата индустрия заявяват своята подкрепа към намеренията на реиндустриализация на страната, за подобряване на конкурентоспособността и на инвестиционния климат на българската икономика, за създаването на нова трудова заетост. Но само когато те са искрени и са подплатени с политики и стратегии, програми и проекти. Убедени сме, че такива добри намерения могат да се случат само в условия на прозрачна и на предвидима политика, в партньорство на правителството с индустрията и енергетиката, общините и хората на България.
София, 24 юни 2013 година УС на БФИЕК, УС на БАМИ, УС на БМГК
