Военната интервенция в Косово би трябвало да послужи като модел за нападение срещу военни цели в Сирия, пише "Велт" и добавя, че във Вашингтон 78 дневните бомбардировки на силите на НАТО по време на войната в Косово, са смятани за най-оптимални
Пристигането на инспектори на ООН в Сирия представлява голямо облекчение, коментира германският печат. Анализират се и възможните военни опции, както и онази, която НАТО проведе в Сърбия и в Косово през 1999 г. Изненадващите инспекции на ООН, които сирийският режим най-накрая позволи, представляват голямо облекчение за Запада. Това ще бъде възможност да се видят всички факти, тъй като воденето на политика на основата на съмнения, не е отговорна политика. Обаче и след инспекциите на терена, няма да бъде лесно да се утвърди дали държавното ръководство и силите, които този апарат контролира, са виновни за употребата на химическо оръжие или виновните трябва да се търсят в редиците на бунтовниците, коментира "Аугсбургер алгемайне".
Барак Обама е в дилемата, че ако бойното нападение с химическо оръжие мине без съответна военна акция, ще последва още едно клане. Макар че Иран и Русия досега бяха против външна интервенция, обстоятелствата все пак биха могли да се променят. След идването на нов президент на власт Техеран се обяви за по-малко обтегнати отношения с Америка. Същевременно Москва, заради своето твърдо становище в защита на съюзника Сирия, се компрометира до такава степен, че загърби целия Ориент. С други думи Западът вероятно ще получи подкрепа за въздушни удари по военни цели на сирийския режим, дори от досегашните най-близки съюзници на Асад. Трябва обаче да имаме на ум, че властите в Дамаск биха могли да отговорят на това с употреба на отровен газ против собствения народ, оценява "Стат анцайдер" от Кьолн. Военната интервенция в Косово би трябвало да послужи като модел за нападение срещу военни цели в Сирия, пише "Велт" и добавя, че във Вашингтон 78 дневните бомбардировки на силите на НАТО по време на войната в Косово, са смятани за най-оптимални. И тогава Русия се опитваше да предотврати военната интервенция и да защити своя съюзник Сърбия, но правителството на Бил Клинтън през 1999 г. уверяваше ООН, че единствено с военни нападения може да се предотврати клането на цивилни. И през 2011 г. се прибягна до подобен сценарий, когато четири военни кораба бяха изпратени в Средиземно море, за да осигурят подкрепа на военна интервенция против Муамар Кадафи в Либия.
Обаче случаят със Сирия, все пак, е по-различен. Американското правителство продължава да не знае с кого си има работа. Дали на терена действат противници на режима на Асад или съюзници на терористите, близки до Ал Каида. Най-важните хора в американската армия са доста въздържани в идеята бунтовниците да се въоръжат, се добавя в текста на вестник "Велт". Белград 1999. "Обстоятелствата са по-сложни отколкото това изглежда на пръв поглед. Всъщност трудно е да се разкрият интересите, не само на страните в конфликта, но и на силите в съседните страни. В играта е преди всичко Иран, а в тила действат и Китай, и Русия, които в Съвета за сигурност на ООН защитават своите интереси. Добре е, че на инспекторите на Обединените нации бе позволено да утвърдят какво точно се е случило. Може би те наистина ще хвърлят светлина върху престъплението. Отговорните във Вашингтон, Брюксел, Париж и Лондон трябва да останат мъдри, пише "Меркише алгемайне" от Потсдам. Големият брой дейности създават впечатлението, че най-могъщият човек в света, президентът на САЩ, държи всичко под контрол. Но със Сирия случаят не е такъв. Това, което се случвав Сирия, и онова, което през изминалите дни се случи недалеч отДамаск, не може да мине без последици. Престъпление против човечеството, в което загинаха стотици хора, не бива да остава ненаказано, се казва в коментар на "Страубингер тагблат". Инспекторите на ООН започват разследване. Обама иска твърди доказателства. Химическо нападение или пропагандна война? Лошата оценка във външнополитически план се удари в главата на носителя на Нобелова награда за мир /Обама/. Той подцени значението на дипломацията и направи голяма грешка в избора на партньор-съветник. Първото и най-важното е, че той пренебрегна влиянието на Русия. Цар Владимир Путин би могъл да се назове лидер, който е склонен към авторитаризъм, но на него в този случай мястото е, все пак, на масата за преговори в разговорите за бъдещето на Сирия и Близкия изток, оценява "Нирнбергер цайтунг". Първият човек в Белия дом попадна в собствения си капан. Някой, който определя "червената линия" и с това автоматично решава къде са границите на войната и мира, трябва да бъде в позиция и да потвърди тази своя дефиниция. Барак Обама не може да направи това. Освен другото и заради това, че американската администрация не дава достатъчна подкрепа на инспекторите на Обединените нации. Военното нападение, зад което американският президент е готов да застане, чисто от мотивацията да защити собственото си реноме, трудно би могло да се нарече легитимно.
Може би Вашингтон в бъдеще би могъл да положи повече усилия в документирането на онова, което нарича преминаване на Рубикона, но и да изслуша какво имат да кажат съюзниците, пише "Ландесцайтунг" от Линебург.
Яков Леон, Дойче веле
