Италия отказва да участва в каквато и да било военна акция без одобрението на ООН, стремейки се да избегне всяка ескалация на напрежението в трудния за нея политически момент. Така страната изненадващо се разграничава от своите западни съюзници. "Няма военно решение за сирийския конфликт. Единственото решение е политическо уреждане чрез преговори", заяви пред парламента външната министърка Ема Бонино. Тя посочи, че дори "ограничената намеса може да премине в неограничена". Този подход оставя Рим далеч назад от редица негови съюзници, подготвящи начело със САЩ, Великобритания и Франция военна интервенция срещу режима на Башар Асад, обвинен, че е атакувал с химически оръжия собствения си народ. "Позиция, подразбираща строго законопочитание; тя не е в унисон с италианската традиция за вярност към атлантическите съюзници", коментира Жан-Пиер Дарни, експерт по отбраната в Италия - страна, следвала без колебание Джордж Буш по време на войната в Ирак и все още запазила силно присъствие в Афганистан. Тази "повишена предпазливост" се дължи на редица фактори, посочват експерти, потърсени от АФП.
"Първо, италианците просто са убедени, че интервенция с директен "юмручен" удар не би променила нищо в Сирия. А италианците са големи реалисти, при тях натискът на вътрешните обществени нагласи не е тъй силен, както примерно в САЩ или Франция", пояснява Дарни. Резервите на Италия се дължат и на доста крехката политическа коалиция между леви и десни. С оглед политическо-правните последици от действията на Силвио Берлускони, създали риск кабинетът да падне всеки момент, никой няма желание да отваря и нов фронт. Още повече че за разлика от САЩ, Великобритания или Франция, където решение за военна офанзива "може да вземе кажи-речи един човек самостоятелно", Италия и Германия - сравнително неутрални държави, са "парламентарни демокрации", в които решаващ е вотът на депутатите и този в Сената, напомня Дарни.
"Италия действа предпазливо, защото е слаба", твърди Винченцо Нигро на сайта на в. "Република". "Докато лозунгът на Обама сякаш е "трябва да правим нещо, включително грешки", италианското правителство явно се ръководи от друг - "по-добре да не правим нищо с риск да изпуснем едно или друго и да отблъснем традиционните си съюзници", иронизира той. Бойният плам, свързан със сирийската кампания, вероятно се е поуталожил и от факта, че Италия има силно присъствие в Ливан, където командва силите на ООН ФИНУЛ и поддържа основния контингент в състава им. "Сирия е част от пъзела, включващ по-специално Ливан, Йордания и Ирак, тъй че всяко действие срещу Сирия може да дестабилизира Ливан", разсъждава Силвия Коломбо, изследовател от Института за международни проблеми. Рим е твърде разтревожен и за съдбата на християните. Според Марко Волпе, шеф на близкоизточния отдел в римския Център за международни изследвания, Италия "преценява всички възможни последици от евентуална военна намеса върху политическите и религиозните баланси в региона".
"Съдбата на християните, застрашени от проникването на радикален ислямизъм в страната, също не е маловажен въпрос", потвърждава Силвия Коломбо - а Ватикана непрекъснато предупреждава за рисковете от военна интервенция в Сирия. При все това в комюнике, разпространено снощи от правителството, Италия все тъй заявява, че поддържа "хармония със своите съюзници", и безрезервно осъжда употребата на химически оръжия, която нарича "престъпление против човечеството". Дали е възможно позицията й да се промени, както стана в Либия - Италия не бе твърде разположена да се намесва, но в крайна сметка последва коалицията, нанесла удар по режима на Муамар Кадафи?
Политико-военният истеблишмънт може би "понася зле отсъствието на Италия, все още страдаща от симптома на лека ревност спрямо съюзниците си в една зона, където има големи интереси", смята Жан-Пиер Дарни. Според него има и още един вариант - тази позиция, "леко изчаквателна, може да е карта, която съюзниците да разиграят в бъдеща конфигурация", щом дипломацията отново влезе в правата си.
Експертът предполага, че идеята е на Ема Бонино, врял и кипял политик "с голяма физическа смелост", която добре познава Близкия изток - живяла е в Египет и говори арабски, - а също и лабиринтите на международната политика. Съответно Италия може пак някой ден да се върне в играта, например да подпомага бежанците или да осигурява хуманитарна помощ. Впрочем Италия не е единствената членка на ЕС, която се дистанцира от плановете за удари на Запада в Сирия. В сряда Полша също изключи възможността да участва във военна операция от този род, а Белгия заяви, че засега не вижда разумни причини за подобна интервенция.
