82% от прокурорите в България смятат, че прокуратурата не работи добре и се нуждае от реформи. Това показват данните от национално представително изследване сред прокурори от районни, окръжни и апелативни прокуратури, съобщиха от Български институт за правни инициативи (БИП), по чиято инициатива е проведено изследването. В същото време, оценките на участниците в проучването за промените през последната година и половина, са поляризирани. Около една трета от интервюираните (31%) смятат, че от началото на мандата на новия главен прокурор Сотир Цацаров са налице значими промени към по-добре, а 40% приемат, че промените, които се случват са с малък обхват и все още липсват значими реформи. Около 23% от интервюираните смятат, че има влошаване. По-критични са прокурорите от районните прокуратури, докато сред колегите им в по-горна инстанция преобладават положителните оценки.„Тази картина показва категоричното съгласие за нуждата от всеобхватни и осезателни реформи в работата на прокуратурата“, коментират в анализ на данните от БИП.
Сред ключовите проблеми в прокуратурата са натоварването на прокурорите с 3 несвойствени дейности (писане на справки за хода и статуса на преписките по ключови дела, обобщения на статистическа и друга аналитична информация и пр.), твърде формализиран процес, формално атестиране, некачествено събрани доказателства от разследващите полицаи, липса на ясни и прозрачни механизми за израстване в йерархията, некачествен законодателен процес и чести промени в законодателството. Според 83% от прокурорите атестирането не успява да даде реална и справедлива оценка за тяхната работа – една четвърт от прокурорите са категорично на това мнение (25%), а други 57% се концентрират в позицията „по-скоро не“. Формалното атестиране попада сред водещите проблеми в работата на прокуратурата (посочено от 50% от интервюираните, което го нарежда на трето място в йерархията на проблемите в прокуратурата – след натовареността с неспецифични дейности и формализирания процес). Общо 40% се оплакват, че не са коректно оценени (11% категорично не“ и 29% „по-скоро не“), докато 37% отговарят „по-скоро да“ и едва 14% -„категорично да“). Усещането на прокурорите е, че в системата не са създадени надеждни условия в йерархията да израстват хора само на база на личните им и професионални качества.
Още по-критични са мненията относно конкурсите за повишаване на магистрати в рамките на съдебната система.Подобно на конкурсите за повишаване, конкурсите за избор на административни ръководители също се ползват със слабо доверие – съотношението на положителни към отрицателни мнения е 47:53%. Цялостните оценки за процеса на назначаване на административни ръководители показват, че процесът на кариерно израстване не се оценява положително, а е по-скоро натоварен с негативи и недоверие. Над две трети от прокурорите смятат, че в йерархията на прокуратурата не израстват хората с най-добри морални и професионални качества. Едва една четвърт (24%) са на обратното мнение.
Изследването ясно показва, че в оценките на прокурорите доминира мнението, чедисциплинарните наказания не се прилагат еднакво и създават условия за пропускливост в системата. При едни и същи казуси, за едно и също деяние, в някои случаи има наложено наказание, а в други не. На това мнение са над две трети от прокурорите, като в по-висока степен от средното отчитане отново се наблюдава в районните прокуратури. 16% от интервюираните прокурори смятат, че дисциплинарните наказания се използват като метод за тенденциозно наказване на определени прокурори, а не за подобряване на процеса на правораздаване. Тази, заедно с останалите характеристики на средата, създава едно устойчиво мнение за липса на справедливост, обективност и равно третиране на самите прокурори и се отразяват на усещането за независимост на отделния прокурор.
