На фокус: Архив 2015

17
Май '14

Теоретично основната задача на алианса е да брани членките си срещу сухопътна инвазия в Европа

 Под влияние на кризата в Украйна Северноатлантическият алианс е принуден да формулира наново своята стратегия. До момента пактът залагаше на "оперативните сили", способни да участват и в продължителни операции извън територията на съюзниците, примерно в Афганистан. Съответно се решаваше как да бъдат въоръжавани и екипирани войските на европейските страни: по-малко личен състав, по-малко тежки въоръжения, а вместо тях - сили за бързо реагиране. В рамките на тези реформи Бундесверът се отказа от наборната система и стана професионална армия. Запази на въоръжение едва малка част от своите танкове и артилерията. Затова пък разви транспортния потенциал и снабдяването. Дали не избърза твърде много? В обществената дискусия внезапно пак изплува един кошмарен, отдавна сякаш забравен призрак - руско нападение на територията на НАТО. Теоретично основната задача на алианса е да брани членките си срещу сухопътна инвазия в Европа. Политическото ръководство отчиташе този вариант като теоретична възможност, но без да го разглежда сериозно, тъй като НАТО целеше да установи възможно най-тясно партньорство с Русия. Днес обаче констатираме, че до партньорство не се стигна. Сплашването - отново на мода Дори след края на Студената война Кремъл все още виждаше в НАТО съюз, насочен срещу Русия. Сега страните от пакта ще трябва отново да помислят сериозно как биха отблъснали евентуална атака от страна на Русия. Броенето на танкове и оръдия изглежда като занимание за вечно закъсняващи. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обаче пак говори упорито за "сплашване" на руските войски, за това, че НАТО има възможността и непоклатимата готовност да защити държавите по източната си граница - сиреч Полша, Румъния и балтийските страни.

 

29
Апр '14

Кризата в Украйна е тест както за способностите на НАТО, така и за ЕС, който освен изграждания отбранителен, притежава изключително мощен икономически потенциал, каза началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната Иван Жерков, който участва днес в конференцията "Бъдещето на общата европейска отбрана" в София. Организатори на форума са Атлантическият клуб заедно с посолствата на страните от Вишеградската четворка. ЕС може да разчита на изключително мощни невоенни инструменти за постигане на целите си, отбеляза Жерков. Той акцентира върху важността да продължи изграждането и развитието на националните въоръжени сили на отделните държави, като посочи необходимостта от достатъчно финансови средства за отбрана, които освен това да се изразходват ефективно. Националните усилия трябва да бъдат подкрепени и от регионални, каза Жерков, като добави, че това може да стане с реализацията на съвместни проекти, посочвайки положителния пример на отбранителното сътрудничество между страните от Вишеградската четворка. Ася Давидова, генерален директор по политически въпроси в МВнР, посочи, че НАТО е изправена пред нови предизвикателства, рискове и заплахи, които изискват нов, бърз и адекватен отговор и подход. Ставащото в близост до нас е показателно за това в каква степен липсата на развито гражданско общество и свободно изразяване на мнение може да препъне развитието на младите демокрации и дори да доведе до регрес и употреба на практики, които ние всички мислехме, че принадлежат на една отминала епоха, отбеляза Давидова.Струва си да си зададем въпроса каква би била сегашната ни ситуация при актуалните заплахи, както и следващия от това въпрос какво би се случило, ако не бяхме станали членове на Северноатлантическия алианс, каза полският парламентарист Ядвига Закревска, ръководител на полската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО.Руските действия в Крим и по границата на Украйна спомогнаха за "съживяването" на НАТО, смята постоянният представител на Унгария в алианса Петър Щарей, според когото организацията преживява ренесанс. Любомир Рехак, политически директор във външното министерство на Словакия открои като много важен координирания отговор на НАТО и ЕС на събитията в Украйна, а представителят на Министерството на отбраната на Полша Марцин Кажмиерски акцентира върху необходимостта от засилване на колективните отбранителни способности.Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси посочи сред добрите примери на локални обединения в Европа формата на Вишеградското сътрудничество. Смятам, че ние тук на Балканите имаме какво да научим, отбеляза Паси.

23
Апр '14

Националната разузнавателна служба, формирана в началото на февруари 1990 г. с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов, е правоприемник на Първо главно управление на ДС  

„Предаването на архивите на ДС и военното разузнаване при комунизма, картотеките, както и щатните списъци на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ) на комисията по досиетата не търпи отлагане”. Това са думите на президентът Росен Плевнелиев след безпрецедентната му среща с директора на НРС ген. Драгомир Димитров, директора на СВИ Веселин Иванов и председателя на Комисията по досиета Евтим Костадинов, изречени преди година на 19 април 2013 г. Припомням ги, защото казуса с неизпълнението на отменения параграф 12 от закона за досиетата е показателен за онова задкулисие, за което самият държавен глава често говори. Преди една година, през април 2013 г., президентът събра при себе си тримата ръководители, за да се изясни един път за винаги проблема с непредадените архиви на Комисията по досиетата и щатните разписания на двете разузнавателни служби.

16
Апр '14

Президентът Владимир Путин изглежда решен да делегитимира правителството в Киев чрез тезата за "провалената държава" по отношение на източните части на Украйна, като при това избягва прякото военно присъствие

09
Апр '14

Неназован високопоставен сътрудник на американското разузнаване пояснил за изданието: Вашингтон "по традиция споделя малко неща с Киев, опасявайки се, че тази информация ще изтече към Москва"

Американските разузнавателни служби разполагат с подробна информация, която показва, че Русия е съсредоточила сили, необходими за пълномащабно нахлуване в Украйна, твърди американското електронно издание "Дейли бийст". Според американски чиновници и конгресмени обаче на командването на американската армия е било наредено да не запознава своите украински колеги с данните на САЩ за руските войски, пише журналистката Ели Лейк. "Не вярвам, че ние споделяме (с украинците) някаква подробна информация. Очевидно е, че не им даваме ключови военни препоръки за руския потенциал на тяхната граница и за това как най-добре да използват украинските въоръжени сили в тази обстановка", каза конгресменът републиканец Майк Търнър, влиятелен шеф на комисията за въоръжените сили в Камарата на представителите. Американското разузнаване е запознало с доклада за потенциално руско нахлуване само Конгреса, някои американски политици и членове на администрацията на президента Обама. Тази информация е безценна, още повече за украинското правителство, което не разполага със сателити, сензори и технологии за прехващане и събиране на такива данни, смята авторката. По данни на изданието се появяват все повече признаци, че нахлуването наближава, като решението ще бъде лично на Путин. Източници в американския Конгрес твърдят, че американското разузнаване е засякло "снабдителни линии", полеви болници и мобилни медицински бойни части, съпровождащи танковите и артилерийските колони - неща, които не се виждаха, когато Русия обяви през февруари за военните учения край Украйна, се казва в статията. Защо САЩ не споделят разузнавателните си данни? Неназован високопоставен сътрудник на американското разузнаване пояснил за изданието: Вашингтон "по традиция споделя малко неща с Киев, опасявайки се, че тази информация ще изтече към Москва". Той припомня, че съвсем доскоро - до февруари - украинските висши военни са поддържали тесни връзки с Москва. Конгресменът Търнър обаче възразява против този подход с аргумента, че тук става дума не за секретните методи на разузнаването, а за "прост анализ, много приличащ на GoogleEarth". По пресни американски оценки Русия е концентрирала на украинската граница 80 хиляди военнослужещи. "В същото време администрацията на Обама сега публично твърди, че разузнаването е установило още през февруари, че руските спецчасти са отговорни за провокациите и безредиците, разтърсващи Източна Украйна през последните дни", се подчертава в статията.