Европейският съюз - притиснат от бежанска криза, опасения за сигурността и разочарованието на гражданите си след години на икономически застой - понесе нов удар , след като датчаните гласуваха срещу една малка стъпка към по-нататъшно интегриране в съюза. Заедно с Великобритания и Ирландия датчаните дълго се ползваха от правота да се изключват от регулациите на ЕС от 90-те години на миналия век, когато бяха положени съвременните основи на 28-членния съюз. Въпреки това повечето политици, привърженици на традиционната политика, съветваха скандинавската страна да приеме още някои европейски закони, за да може да се справя с трансграничната престъпност. Но затъналата в сложни подробности нескопосана кампания в подкрепа на тази позиция, беше надвита от едно просто послание на популистката Датска народна партия ДНП, която заяви, че датчаните не бива да се отказват от трудно извоюваното право да бъдат изключение, нито да отстъпват властта върху сигурността си на "еврократите" в Брюксел.
След преброяване на всички гласове се оказа, че лагерът "Не" се спечелил 53,1 процента срещу 46,9 процента за лагера "Да" при активност от 72 процента - по-висока от очакваното. "Датчаните знаят, че когато нещата се поверят на Брюксел, те биват изоставени на една непрозрачна система, в която губим голяма част от демократичността си", каза водачът на ДНП Кристиан Тулесен Дал, след като по-голямата част от гласовете бяха преброени. Подобни настроения отразяват нарастващ скептицизъм в 28-членния блок, докато Брюксел се мъчи да се справи с множество проблеми - от залитането на Гърция към банкрут, през огромната бежанска криза и множащите се атаки, свързани с ислямските екстремисти. Победата на "Не"-то ще насърчи британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), която иска пълно излизане (наречено Брекзит) от ЕС, както и други крайнодесни формации като френския "Национален фронт" на Марин льо Пен.
"Датското "Не" на Европа е силен тласък за кампанията за Брекзит във Великобритания, както и за Марин льо Пен и други политически сили, които искат Европа да се върне към затворените национални държави, основаващи се на икономически протекционизъм и отхвърляне на сътрудничеството с други страни от ЕС, а също - което на моменти е тъжно, открита ксенофобия", казва Денис Макшейн, бивш британски министър по европейските въпроси. Но британският премиер Дейвид Камерън, който се опитва да предоговори отношенията на Великобритания с ЕС преди през 2017 г. да се свика референдум за оставането в съюза, може да го изтъкне като признак, че други страни са недоволни от ЕС в сегашния му вид.
Източник, запознат с британските преговори за предоговаряне на отношенията с ЕС, отбеляза, че резултатът не вещае нищо добро за продължаването на членството на Великобритания в ЕС, и добави, че страхът от загуба на контрол върху имиграцията е ключов: "Същият фактор, същият страх".Датският вот се състоя на фона на растящи опасения от сигурността в Европа, след като 130 души бяха убити в Париж при атентати, за които отговорност поеха екстремистите от "Ислямска държава", и на фона на борбата в Европа с огромния наплив на бежанци от Сирия и други страни.Датското правителство каза на сънародниците си, че някои европейски закони са нужни за оставането на страната в трансграничната полицейска агенция Европол. Но вместо да се търси одобрение за определените за приемане 22 европейски закона, от датчаните бе поискано да възложат на парламента правото да взема решение по подобни въпроси, свързани с избор за участие.
Според анализатори това е улеснило лагера "Не" да заложи на недоверието на датчаните към политиците."Беше лесно да се създаде несигурност около това, което би станало, ако лагерът "Да" надделее, тъй като предложенията на правителството даваха на парламента по-широка рамка да въвлича Дания в ЕС", казва преподавателят от университета в Орхус Руне Стубагер.Междувременно премиерът Ларс Льоке Расмусен, оглавяващ правителство на малцинството, което подкрепи кампанията "Да", въпреки че разчита на Датската народна партия за подкрепа на други политики, изрази оптимизъм.
"Не смятам това за крачка назад. Датчаните отказаха да направят крачка напред", каза той пред журналисти. "Причината датчаните да откажат да изберат онова, което им предложихме, вероятно е витаещото усещане за несигурност предвид факта, че точно сега Европа е изправена пред други сериозни проблеми, които ние всъщност не сме решили", добави той.