Турската лира поевтинява, след като Реджеп Тайип Ердоган спечели втория тур на президентските избори, с което удължи мандата си като най-дългогодишен лидер на страната и накара инвеститорите да търсят признаци, че той ще започне да разхлабва строгата хватка на държавата върху пазарите.
Стойността на лирата се понижи с 0,3% до 20,03 за щатски долар, близо до рекордно ниско ниво.
Wall Street вижда още слабости пред лирата, като Morgan Stanley предупреди, че тя може да достигне стойност от 26 лири за долар по-рано от очакваното и да се понижи до 28 до края на годината, ако Ердоган се придържа към политиката си за поддържане на ниски лихвени проценти. От Wells Fargo & Co очакват валутата да достигне 23 лири за долар до края на тримесечието.
Победата на Ердоган не предлага утеха за нито един чуждестранен инвеститор. При много висока инфлация, много ниски лихвени проценти и липса на нетни чуждестранни резерви може да се стигне до болезнена криза, която да засегне всички активи.
Нестандартният подход на Ердоган към лихвените проценти - той смята, че по-ниските лихвени проценти водят до по-ниска инфлация - доведе до това, че пазарите са зависими от непредсказуема смесица от ad-hoc регулации и интервенции, като новите мерки се въвеждат неофициално и почти ежедневно. Те също така прогониха инвеститорите, като от 2013 г. насам общият обем на чуждестранния дял в турски акции и облигации е намалял с около 85%, или близо 130 млрд. долара.
Очевидно е, че сегашният модел на икономиката не работи. Ердоган вероятно също е наясно с това и в близко бъдеще вероятно ще се премине към скромен преход към ортодоксална политика, защото в противен случай няма да има устойчива политика. Всеки сигнал в тази посока би бил приветстван от пазара.
Политиките се оказва и доста скъпа, като през последната година и половина централната банка похарчи близо 200 млрд. долара, за да подкрепи лирата, нетните валутни резерви станаха отрицателни, а инфлацията се покачи до над 80% през миналата година, преди да спадне до 44% през април. През уикенда трейдърите бяха по-неблагосклонни от всякога към турската валута, като залагаха, че пазарните сили в крайна сметка ще надделеят над държавния контрол.
