Пак заплахи с протести. Защото внасяме евтини продукти от Украйна.
Зърнарите отново ще блокират пътища в страната, защото нямало мито за вноса от Украйна. Големи наглеци с трактори по-скъпи от апартамента на потребителя. Лично аз не защитавам родния селянин, понеже насита няма. Получава огромни помощи за огромните ниви под аренда, раздава смешни ренти и всеки божи ден е готов за война с управата на страната. Складовете са пълни с непродаден слънчоглед, с мухлясваща пшеница... А в магазина олиото он Румъния 1,85лв. Намаленото олио от България се продава в България за 2,60лв. Редовната му цена е още по-ниприятна.
Нашето олио беше 5лв. Затова блокираха слънчогледа в складовете и чакаха още по-високи цени. Това важи и за пшеницата, за намаленото ДДС, което не се отрази на цената за клиента. Лакомията на простия българин-производител няма конкуренция в ЕС. Този чишит не застрахова нивите си, но иска обещетения от държавата при проблем с реколтата. Вносните млечни продукти са по-евтини от нашите. Зеленчуците в магазина са по-евтини от българските. Защо тогава ни трябват тези производители. Да се махат, да отиват в Русия или Китай. Там най-добре ще ги научат как се прави бизнес.
Щели да махат стихотворението Аз съм българче от учебниците заради бежанците. Поредна лъжа на хибридната война. Най-добре е да махнат мързелите от полята ни и на тяхно място да заработят бежанците. Тогава ще видим какво значи думичката благоденствие.
Българите масово бягат в ЕС. А тук се води битка за руските паметници от неизчегъртаните комунисти. Те имат много външни стимули и не пускат кокала. Въпросът е, че ни изяждат скромните доходи с вопли за българското. Левът бил силен и не щем Еврозоната. Дефакто отдавна сме в Еврозоната, защото имаме валутен борд. Като махнем лева ще съкратим чейнчаджиите, ще се отървем от банковите такси при преминаване от лев към евро, ще ограничим инфлацията и ще си изясним защо Косово вече е в Шенген и ползва отдавна еврото.
Родни производители и управници яко щавят потребителя. Имаше един подарък за потребителя - санирането! Вече го няма този подарък. Защото потребителя не го заслужава. Това го казват строителите, които реализират санирането и се сблъскват с хорското недоволство. Защото се оказва, че няма разлика между производителя и потребителя. Еднакво лакоми и вечно недоволни чешити са.
Менят се времената, но народните ни поговорки са от едно време. И няма да ги променим още доста време. Думата е за "На мен ми е добре щом на съседа е зле", "Направи добро, изяж лайно","Няма ненаказано добро"...