Забравете марксистката максима, че богатите стават по-богати, а бедните по-бедни. Разделението, което се оформя, е възрастово. Възрастните стават по-богати, а младите - по-бедни. Според проучване на Керъл Греъм и Хулия Руис Посуело в развитите страни така наречената U-образна крива на житейското щастие достига най-ниската си точка по-рано, отколкото в по-бедните страни. Във Великобритания и Дания например най-ниската точка на щастието се достига на 44 години. До 70-годишна възраст хората в тези страни вече са толкова щастливи, колкото са били на 30 и нещата се подобряват с напредването на възрастта.
Причините за това може са най-различни - от използването на антидепресанти до упражняването на труд в по-късна възраст предимно за удоволствие. Едно реалистично обяснение обаче е нарастващото възрастово разделение в благосъстоянието. Финансовата сигурност в развитите общества изглежда се увеличава с възрастта. Пия Хютл, Карън Уилсън и Гунтрам Волф документират явлението в неотдавнашен доклад за брюкселския анализаторски център Bruegel. Те установяват, че равнището на материални лишения, определено като невъзможност да си позволиш неща, надхвърлящи най-основните нужди, се е повишило при младите хора в повечето европейски страни между 2007 и 2013 година, но е спаднало при хората над 65 години. Това се дължи предимно на нарастването на младежката безработица.
През 2008 година само 15,2% от хората на възраст между 15 и 24 години са били безработни в ЕС, докато през 2013 година младежката безработица достигна максимума си от 23,7 %, като към края на 2014 година безработицата се понижи до 21,4 %, според Евростат. Това равнище е над два пъти по-високо, отколкото е нивото на безработица при работната сила като цяло. Винаги е по-трудно за младите хора да намерят работа при рецесии, проста защото нямат достатъчно опит, както за съответната работа, така и за търсенето на работа. Също така е по-лесно да изгубиш работата си, тъй като работните места за младите хора често са ненадеждни почасови споразумения. Така че няма нищо особено изненадващо в повишаването на младежката безработица. По-трудно обаче може да се разбере ролята, която играе правителствената политика в увеличаването на разликата в богатството между поколенията. При неотдавнашната рецесия програмите, които можеха да помогнат на по-младите хора, като цяло бяха орязани, а пък за възрастните - се увеличиха.
Растежът на разходите за социални плащания за възрастните бе по-бърз дори в страни като Великобритания, където парите за здравеопазване и подкрепа на семействата се увеличиха в периода 2008-2013 година. "Пенсионерите бяха основните облагодетелствани от бюджетните корекции", пишат Хютл и нейните колеги.
В много страни, където бяха въведени пенсионни реформи, изглежда се дава предимство на сегашните пенсионери пред бъдещите. Една справедлива пенсионна система поддържа стабилно съотношение между доходите на пенсионерите и заплащането на работещото население за дълъг период. Гърция, Кипър, Испания, Румъния, Унгария всички те "наклониха" реформите си в полза на сегашното си поколение пенсионери. В страните, засегнати тежко от кризата, само Италия е изключение, като направи пенсионната си система по-справедлива за младите днес. По-възрастните получават повече от правителствата, защото са свръх представени в политиката. В изследване от 2010 година Сюзън Скероу и Бурку Гезгор разкриват, че съотношението на членовете на европейски политически партии на възраст над 60 години е нараснало след 90-те години и превишава дела на тази възрастова група сред цялото население.
Може и да е съвпадение, че страни чиито партийни членове са по-млади от общото население, като Португалия, Испания и Гърция, имат силни леви партии, способни да нарушат установения политически баланс. Аз обаче не мисля така. Радикалните леви в тези страни обикновено са по-млади хора, които не искат поколенията им да бъдат т. нар. загубени поколения. Не е задължително да знаят как да предотвратят това, но усилията им сочат, че класовата борба би могла да се превърне в борба срещу неравенството между поколенията. По-възрастните политици могат да помислят по този въпрос. Преориентирането на социалните системи към борбата с младежката безработица, както и даване на приоритет на образованието и младите семейства, биха могли да бъдат един избор, даващ по-голяма сигурност, отколкото опитите да се осигурят по-благонадеждните гласове на пенсионерите. Преориентирането е психологически трудно: днес хората на средна възраст са неотдавнашните млади и си спомнят онези времена като щастливи, а младежката си устойчивост като безгранична. Липсата на възможности обаче насърчи широкото използване на наркотици, бунтове и радикализация в тактиката на предизборните борби. Тя също така спомага за създаването на демографски падини, като тази, в която се намира Европа сега: Днес на един пенсионер се падат четирима работещи в ЕС, но според прогнозата на Европейската комисия до 2040 на един пенсионер ще се падат двама работещи. Кой знае как ще се отрази това на U-образната кривата на щастието: може даже да се превърне в линия с низходящ наклон.
Леонид Бершидский
