България е на мнение, че формата на новото глобално споразумение по изменение на климата от 2015 г. трябва да бъде правно-обвързващ протокол, който да включва всички оъществени елементи, договорени на 17-ата Конференция на страните, проведена в Дъблин

Българският служебен министър на околната среда и водите Юлиян Попов участва в заседанието на Неформалния съвет на министрите по околна среда на Европейския съюз в Дъблин, съобщи пресцентърът на МОСВ. За насочване на дебатите на министрите по околна среда ирландско председателството е подготвило четири теми. Първата е за единен пазар на зелени продукти. Позицията на България е, че е необходимо държавите членки да осъзнаят, че преминаването към "зелена" икономика, която използва всички ресурси по ефективен начин и премахва зависимостта на икономическия растеж от използването на ресурси и енергия, ще донесе не само екологични, но и значителни социално-икономически ползи.

Втората тема е за качеството на въздуха и градска среда. Според страната ни една от сериозните причини за непостигането на нормите на съответните замърсители е, че не се отчитат различните икономически, географски и климатични особености в различните държави членки. В случай на неотчитане на посочените особености, в нормативните документи ще се определят изисквания и норми, чието постигане от едни държави членки е възможно с разумни усилия и същевременно е предварително обречено на неуспех в други държави членки. Усилията трябва да се съсредоточат върху отстраняване на слабостите на сега действащото законодателство и подобряване на неговото прилагане.

Третата тема е съобщение на Европейската комисия във връзка с Международните преговори по климата. България е на мнение, че формата на новото глобално споразумение по изменение на климата от 2015 г. трябва да бъде правно-обвързващ протокол, който да включва всички оъществени елементи, договорени на 17-ата Конференция на страните, проведена в Дърбан. Споразумението следва да се базира на принципа за "общи, но диференцирани отговорности", като същевременно признае необходимостта всички големи замърсители (страни и сектори) да поемат амбициозни цели за намаляване на емисиите парникови газове.

Накрая стигаме до климат и енергетика, т.е. до визия до 2030г - Зелената книга. За България приоритетните въпроси, които трябва да се разгледат в средносрочен аспект до 2030 г., би следвало да адресират значителните инвестиции, които ще са необходими в голяма част от държавите членки за развитие и модернизиране на енергийната система, в частност на преносната и разпределителната инфраструктура, както и за балансиращи мощности във връзка с нарастващия дял на ВЕИ. При предвиждането на регулаторни мерки за създаване на подходящи условия за постигане на определени цели /като например дела на ВЕИ/, следва да не се допуска нежелано въздействие на схемите за подпомагане върху цената на енергията. Новата рамка следва да предвижда разпределяне на усилията между държавите-членки в зависимост от тяхното икономическо развитие и разработването на подходящи гъвкави механизми, за да могат те да осигуряват необходимите значителни финансови ресурси и в максимална степен да се възползват от потенциала си за енергийна ефективност.