Време е да кажем и другата истина – само в мощните икономики има място за разумен национализъм. При бедните държави – факт е истеричният, от който всички се плашат

Стигнахме до 66 дни на безрезултатни протести срещу кабинета на премиера Орешарски. Той също отбеляза тази дата – взе си една седмица отпуск. Заслужава го, защото експертно защити корекцията на бюджета и доказа на президента Плевнелиев, че наложеното от него вето е без стойност. По-точно пак стана ясно, че стойностите в България сега зависят от съвестта на шепа националисти-атакисти. Те от своя страна загърбиха вижданията си за противопоставяне на ДПС, защото е етническа партия. Решиха, че благо е за българите да се обединят с ДПС, защото от властта по-сладка грижа няма.

Много се борехме срещу изборния туризъм. Може би спряхме традицията на ДПС да вози с автобуси от Турция в България гласоподаватели. Успех беше това, ако изключим станалото миналия петък, когато управляващите с автобуси доведоха неосведомени провинциалисти в столицата, за да подкрепят Орешарски. Май те бяха продължание на начинанието край пилоните на НДК, където зрели хора събираха подписи за кабинета, подкрепян от странно формирана коалиция. Защото коалиция няма – всичко зависи от ПП“Атака“.

Днешната визитна картичка на България е ПП“Атака“. Лидерът Волен Сидеров е с много особено поведение – показва го през отишлите си 66 дни. В парламента са атакистите и те си знаят цената. Без тяхното „за“ няма кворум за нито едно заседание, т.е. двама атакисти са достатъчни, за управлението на България. Останалите са пълнеж. Нищо друго.

ПП „Атака“ си отива. На нейно място ще дойде друг националист – В.Симеонов, който вече се сдружи официално със Сл.Бинев /ГОРД/. Новата формация е далеч по перспективна от тази на Сидеров. Въпросът е дали на изборите ще се стигне до резултат, като досегашния – пак националисти да ни управляват. Нека кажем и другата истина – само в мощните икономики има място за разумен национализъм. При бедните държави – факт е истеричния национализъм, от който всички се плашат.

Бедни сме, най-бедни сме в ЕС. И най-смешни, защото политиците вече работят усърдно за противопоставянето на нацията. Машинацийте, интригите и задкулисните игри, с които ни управляваха до 1989г., отново са на ход. Всеки свободно мислещ трябва да бъде злепоставен. Мишена №1 са протестиращите. Видях го с очите си, защото през първия месец на протеста бях улицата. Не крещях, не носех знаме, нямах свирка. Но бях сред хора и се радвам, че бях с тях. Защото усетих, че на улицата има възпитани българи. За първи път усетих стойността на гражданското общество в България, но... Тъжно ми стана, когато видях между протестиращите полицаи с жилетки, на които пишеше „антиконфликт“. Високопоставени ченгета се подиграха с протеста. Защото искаха да леквидират конфликта между протестиращите и пионките на Орешарски. Те „залавяха“ остригани младежи, търсеха под вола теле. Не бивало да се опорочават протестите. И пазеха с бронирани коли Волен Сидеров, който излезе на война с протестиращите. Защо не го арестуваха, нали са антиконфликтни?! Или е по-разумно да управлява държавата ни, която...

Осъвременяването на бюджета е фарс. Това го казват бизнесмените и заявяват, че тук бизнес няма. Защото бизнесмените ни били политиците. Те въртят парите, те решават съдбите. Но кой стои зад тях – не се уточнява. Има само предположения. И шегата, че мафията тук разполага с държава.

Тъжна е визитната картичка на България. Около протестите стана ясно, че випуските на елитна езикова и математическа гимнация заминават да учат в чужбина. Тук образование няма. Защото със скрити камери и микрофони репортери ловят доценти и професори за смешни пари да продават изпити, докато ченгетата ходят с жилетки „антиконфликт“ и хващат на женския пазар в София седмично по 20-30 кутии цигари без бандерол.

Вече не ходя на протести. Тази държава няма потребност от начетен коректив. Орешарски ще падне, когато на улицата дойдат гладни миньори, излъгани занаятчии, скучаещи лигофрени, наркомани, пияни хулигани... Между тях няма да се разхождат зелените полицейски жилетки „антиконфликт“. Няма всеки да пише лозунга си сам. Защото е дошло времето да се облажи поредния олигарх. Това е правилото у нас. Олигарсите се въртят, ние - не! Писано ни е да бъдем жертви. Но за разлика от олигарсите ние знаем, че без данъкоплатци техният бизнес ще загине. От пенсионери и безработни келепир нямат. Да не пропуснем и това, че членството ни в ЕС не е вечно. С подобна тъжна визитна картичка в този съюз дълго няма да ни държат.

Георги Пешев