Край на руската зависимост в поддръжката на системите за противовъздушна отбрана и изтребителната авиация
28 март 2014г.
"Нужна е и модернизация, заради новите предизвикателства. Как точно ще изглеждат решенията - зависи от това, как ще се развият събитията по-нататък около Украйна. Един извод е категорично ясен в момента: това е, че България трябва да се освободим от остатъчна зависимост в поддръжката на въоръжения, оборудвания и системи за управления от страни партньори, които могат да бъдат недоброжелателни", коментира Тодор Тагарев по време на форум по повод десетата годишнина от членството ни в НАТО. Министърът на отбраната в правителството на ГЕРБ Аню Ангелов коментира от своя страна, че е нужно по-сериозно ангажиране на НАТО в Черноморския регион. "Добре е и Министерство на отбраната да вложи повече усилия по отношение на постигането на едно предварително планиране на извънредни ситуации в Югоизточна Европа. Такъв план има за Полша и Балтийските държави, но не само те могат да бъдат засегнати при едно бъдещо негативно развитие на нещата", каза Ангелов.
Европейската комисия започва обществена консултация онлайн относно защитата на инвеститорите в ТПТИ
28 март 2014г.
Като част от постоянните усилия преговорите със САЩ да бъдат възможно най-откритите и прозрачни търговски преговори до момента, Европейската комисия започна обществена консултация относно защитата на инвеститорите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Освен това Европейската комисия сметна за необходимо да започне тази конкретна обществена консултация в отговор на разгарящия се публичен дебат и повишената загриженост за УСИД в рамките на ТПТИ.
Целта на консултацията е да се определи по-добре подходът на ЕС към темата за защитата на инвеститорите и УСИД в преговорите за предложеното споразумение, като се даде на всички заинтересовани страни възможност да представят своите забележки.Комисията възнамерява да гарантира, че защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата отразява най-добрите практики не само в ТПТИ, но и във всички нови инвестиционни споразумения на ЕС. Стремежът е в ТПТИ и в други бъдещи инвестиционни споразумения, подписани от ЕС, разпоредбите относно защитата на инвеститорите да станат много по-ясни, отколкото са в над 3000-те инвестиционни споразумения, които понастоящем са в сила в световен мащаб. Комисията също така се стреми уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в ТПТИ да стане по-прозрачно и по-отговорно, отколкото е в момента, включително от предвиденото в настоящите двустранни инвестиционни споразумения между държавите — членки на ЕС, и САЩ, които ще бъдат заменени от ТПТИ. Същото намерение се отнася и за други бъдещи инвестиционни споразумения на ЕС с държавите извън ЕС.
Трябва да се отбележи, че Европейската комисия договаря инвестиционните разпоредби в ТПТИ според насоките на държавите членки. Темата за защитата на инвеститорите и УСИД е част от указанията за водене на преговори, единодушно дадени на Европейската комисия от държавите — членки на ЕС, през юни 2013 г. В търговските преговори между ЕС и САЩ — както във всички търговски преговори — институционалната роля на Европейската комисия е да преговаря от името на всички 28 държави — членки на ЕС, под техен надзор и демократичен контрол. Европейският парламент също така осигурява демократичен контрол по време на процеса на преговори, тъй като има достъп до същите документи, предоставени и на държавите членки. Най-важното е, че в крайна сметка Европейският парламент ще реши чрез гласуване в края на целия процес на преговори дали сключената сделка да бъде приета. Текущият обществен дебат е важен и навременен, но съществуват някои погрешни схващания и дори заблуди по отношение на целите на УСИД в рамките на преговорите за ТПТИ. Например често се твърди, че преговорите за защитата на инвеститорите в рамките на ТПТИ ще позволят на предприятията да съдят правителствата всеки път, когато печалбите им намалеят вследствие на приемане на ново законодателство. Редица важни текущи дела във връзка с действащи международни споразумения породиха загриженост относно правото на правителствата да приемат законодателство за защита на околната среда или на потребителите, без да се стига до завеждане на съдебни дела от предприятията.
В обществената консултация се изясняват темите, които ЕС цели да подобри, за да гарантира, че уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в рамките на ТПТИ гарантира правото на правителствата да приемат закони в полза на обществения интерес. В нея се обяснява как Комисията се стреми да въведе в ТПТИ най-съвременни разпоредби относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата, които могат да създадат прецедент по отношение на бъдещи търговски споразумения. В тази връзка тя призовава участниците да дадат коментари и мнения по редица подробни въпроси.
„Надявам се, че когато хората се информират в детайли какво искаме да включим в споразумението, те ще се убедят, че ние се борим за по-добра система от съществуващата в момента“, каза комисарят на ЕС по въпросите на търговията Карел де Гухт. „Приканвам заинтересованата общественост да сподели с нас идеи и коментари относно това дали предложеният от ЕС подход за ТПТИ постига правилния баланс между защитата на инвеститорите и защитата на абсолютното право и възможността на правителствата в ЕС да предприемат регулаторни мерки в защита на обществения интерес“.
Както обикновено, обществената консултация ще се проведе изцяло онлайн. Въпросникът обхваща около 12 основни въпроса, които представляват интерес, в това число правото на регулация, справедливото и равноправно третиране на инвеститорите и прозрачността на уреждането на спорове между инвеститорите и държавата. Също така ще бъде поставен отворен въпрос, което ще даде възможност за по-общи коментари. В допълнение към общото обяснение на защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата, както и на начина, по който Комисията иска да подобри ситуацията, към всеки въпрос има обяснение на дадената тема и проблем, на положението в рамките на действащите инвестиционни споразумения и на подобренията, които ЕС предлага по ТПТИ. Въпросите са придружени и от свързани с тях правни текстове, предложени от ЕС като основа за преговорите по ТПТИ. Консултацията ще бъде достъпна онлайн на английски език от днес. Преводи на всички други езици на ЕС ще бъдат на разположение възможно най-скоро. Обществената консултация ще продължи 90 дни от момента на публикуване онлайн на последния превод на „текста на консултацията“ на официален език на ЕС..Тази система ще гарантира, че никой европейски гражданин и никоя организация няма да са в неблагоприятно положение поради своя роден език.
Организираната от Комисията обществена консултация относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в ТПТИ обяснява как предложеният от Комисията подход в преговорите се основава на извлечените поуки от съществуващите инвестиционни договори и как работи системата за арбитраж в рамките на съществуващото уреждане на спорове между инвеститорите и държавата. Предложеният от ЕС подход е насочен към проблемите и недостатъците, които са често посочвани в обществените дискусии относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата.
Комисията желае да разработи нов и иновативен подход, за да реши тези проблеми чрез два вида мерки:1. Уточнява и подобрява правилата за защита на инвестициите, за да се гарантира, че правото на регулиране не е накърнено.2. Изгражда модерна, прозрачна и ефикасна система за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата, посредством следните дейности:mредотвратяване на риска от злоупотреба със системата, повишаване на прозрачността на системата за арбитраж, предотвратяване на конфликти на интереси или пристрастност на арбитрите, осигуряване на по-добра съгласуваност и контрол, упражняване на контрол на споразумението, поясняване, че уреждането на спорове между инвеститорите и държавата ще се прилага само за нарушения на разпоредби за защита на инвестициите, а не за други части от ТПТИ.
Гореизброените подобрения ще изяснят и усъвършенстват баланса между защитата на инвеститорите, от една страна, и правото на регулация от страна на държавата, от друга. С изложените аспекти на публичната политика предложените за ТПТИ разпоредби относно инвестициите и уреждането на спорове ще коригират очевидните слабости в съществуващите споразумения за инвестиции.
Парламентът ратифицира меморандума за създаване на център на НАТО
19 март 2014г.
Парламентът ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на България, Министерството на националната отбрана на Гърция и министъра на националната отбрана на Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк,САЩ. Проектът за изграждане на центъра е деклариран от България на срещата на върха на НАТО в Чикаго като част от проектите по инициативата "Интелигентна отбрана". Съгласно меморандума за разбирателство, България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначалното финансиране, логистичното осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса, разходите за неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни, се посочва в мотивите към законопроекта за ратифициране на документа. Парламентът ратифицира и Споразумението между правителството на България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на страната ни към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия. Депутатите ратифицираха и Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), както и Протокола за привилегиите и имунитетите на организацията. България получава пълни права на глас в Съвета на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници с влизане в сила на Конвенцията. Това става в деня на депозиране на документите за ратификацията, а Протоколът за привилегии и имунитети влиза в сила 30 дни след датата на депозиране на инструментите за ратификацията, се посочва в доклада на правната комисия.
Варшава, Прага и Будапеща са по-сигурни в руско-украинската криза
Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни
11 март 2014г.
Преди 15 години Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО - решение, от което днес изразяват задоволство в контекста на руско-украинската криза."НАТО е най-сигурният алианс, към който Полша някога е принадлежала", коментира полският министър-председател Доналд Туск при посещение във военна база в северния град Шемировице.Отварянето на Изток даде начало на разширяването на Северноатлантическия съюз към други бивши членки на Организацията на Варшавския договор. На 12 март 1999 година, след 10 години трудни преговори, Варшава, Прага и Будапеща бяха първите. Други бивши комунистически страни от Централна Европа - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения - направиха същото през 2004 г., заличавайки разделенията от Студената война. Ако не бяха членове на НАТО, за Полша и балтийските страни конфликтът в Украйна би бил "крайно драматична заплаха", смята бившият полски президент Александър Квашневски. "Ако Полша не бе в НАТО, балтийските страни, без съмнение, също нямаше да членуват в алианса. В този регион щеше да има вакуум в сигурността и този вакуум би могъл лесно да се запълни от някой друг", заяви в неделя Квашневски."Но днес, благодарение на чадъра на НАТО, ние можем да спим много по-спокойно", допълни той.62 процента от поляците одобряват членството на своята страна в организацията, а едва 4 на сто се обявяват против, показва наскоро направено проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS). Руско-украинската криза възроди призрака на нова студена война и Полша, притеснена от действията на Москва за собствената си сигурност, се позова на учредителния договор на НАТО, който предвижда консултации, когато държава членка сметне сигурността си за застрашена. В желанието си да вдъхнат увереност в източноевропейските си съюзници от НАТО, Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни. Дванайсет изтребителя Ф-16 и 300 американски войници ще пристигнат в Полша до четвъртък, за да участват във "военно учение, което е изтеглено по-рано от предвиденото и ще бъде в разширен формат в напрегнатата политическа обстановка във връзка със ситуацията в Украйна", заяви говорителят на полското министерство на отбраната Яцек Сонта. Руснаците и украинците уверяват, че търсят дипломатическо решение на въпроса за сепаратисткия полуостров Крим. Руският президент Владимир Путин защитава правото му да се присъедини към Русия, а Киев призовава САЩ да възпрат "агресията" там. Вашингтон и Лондон станаха гаранти, заедно с Русия, на териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г.
"В днешно време НАТО вече не е вече организацията, която победи СССР, не е вече алиансът, към който се присъединихме преди 15 години, но аз продължавам да смятам, че това е най-добрият вариант за нас що се отнася до сигурността", подчерта в Прага чешкият генерал Андор Шандор, реномиран експерт и бивш шеф на военното разузнаване."Присъединяването позволи на нашата армия да научи много неща, достигнахме западните норми в много отношения и към днешна дата много войници са участвали в мисии, били са на обучения и са заемали постове, смятам че това е положително", каза той. "Унгария също изрази задоволство, че е влязла в НАТО. "Присъединяването към НАТО действително се оказа нетно предимство за Унгария. То ни закотви в трансатлантическата общност", заяви Ищван Балог, специалист по въпросите на отбраната в Унгарския институт за международни дела. "Опитът, който придобихме при боевете в Афганистан, показали как функционира военна среда през 21 век, допринесе също за развитието на унгарската военна наука", допълни той. Ищван Дярмат, експерт по отбраната и бивш дипломат, президент на неправителствената организация Международен център за демократичен преход, допълни: "Опитът на Унгария в НАТО бе много положителен. Постигнахме голям напредък, откакто се присъединихме".
Варшава, Прага и Будапеща са по-сигурни в руско-украинската криза
Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни
11 март 2014г.
Преди 15 години Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО - решение, от което днес изразяват задоволство в контекста на руско-украинската криза."НАТО е най-сигурният алианс, към който Полша някога е принадлежала", коментира полският министър-председател Доналд Туск при посещение във военна база в северния град Шемировице.Отварянето на Изток даде начало на разширяването на Северноатлантическия съюз към други бивши членки на Организацията на Варшавския договор. На 12 март 1999 година, след 10 години трудни преговори, Варшава, Прага и Будапеща бяха първите. Други бивши комунистически страни от Централна Европа - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения - направиха същото през 2004 г., заличавайки разделенията от Студената война. Ако не бяха членове на НАТО, за Полша и балтийските страни конфликтът в Украйна би бил "крайно драматична заплаха", смята бившият полски президент Александър Квашневски. "Ако Полша не бе в НАТО, балтийските страни, без съмнение, също нямаше да членуват в алианса. В този регион щеше да има вакуум в сигурността и този вакуум би могъл лесно да се запълни от някой друг", заяви в неделя Квашневски."Но днес, благодарение на чадъра на НАТО, ние можем да спим много по-спокойно", допълни той.62 процента от поляците одобряват членството на своята страна в организацията, а едва 4 на сто се обявяват против, показва наскоро направено проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS). Руско-украинската криза възроди призрака на нова студена война и Полша, притеснена от действията на Москва за собствената си сигурност, се позова на учредителния договор на НАТО, който предвижда консултации, когато държава членка сметне сигурността си за застрашена. В желанието си да вдъхнат увереност в източноевропейските си съюзници от НАТО, Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни. Дванайсет изтребителя Ф-16 и 300 американски войници ще пристигнат в Полша до четвъртък, за да участват във "военно учение, което е изтеглено по-рано от предвиденото и ще бъде в разширен формат в напрегнатата политическа обстановка във връзка със ситуацията в Украйна", заяви говорителят на полското министерство на отбраната Яцек Сонта. Руснаците и украинците уверяват, че търсят дипломатическо решение на въпроса за сепаратисткия полуостров Крим. Руският президент Владимир Путин защитава правото му да се присъедини към Русия, а Киев призовава САЩ да възпрат "агресията" там. Вашингтон и Лондон станаха гаранти, заедно с Русия, на териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г.
"В днешно време НАТО вече не е вече организацията, която победи СССР, не е вече алиансът, към който се присъединихме преди 15 години, но аз продължавам да смятам, че това е най-добрият вариант за нас що се отнася до сигурността", подчерта в Прага чешкият генерал Андор Шандор, реномиран експерт и бивш шеф на военното разузнаване."Присъединяването позволи на нашата армия да научи много неща, достигнахме западните норми в много отношения и към днешна дата много войници са участвали в мисии, били са на обучения и са заемали постове, смятам че това е положително", каза той. "Унгария също изрази задоволство, че е влязла в НАТО. "Присъединяването към НАТО действително се оказа нетно предимство за Унгария. То ни закотви в трансатлантическата общност", заяви Ищван Балог, специалист по въпросите на отбраната в Унгарския институт за международни дела. "Опитът, който придобихме при боевете в Афганистан, показали как функционира военна среда през 21 век, допринесе също за развитието на унгарската военна наука", допълни той. Ищван Дярмат, експерт по отбраната и бивш дипломат, президент на неправителствената организация Международен център за демократичен преход, допълни: "Опитът на Унгария в НАТО бе много положителен. Постигнахме голям напредък, откакто се присъединихме".
Не става дума за война
Минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара
4 март 2014г.
Всички се страхуват да не избухне война. Това е правилно иестествено. Малцина искат война. Което също е правилно и естествено. Но е неправилно и неестествено - нещо повече, неумнои безотговорно е публично да разсъждаваш за война и да плашиш хората с война, без да разбираш що е то - или ако разбираш, но съзнателно заблуждаваш широката публика. Естествено говоря за "войната с Украйна", която според някои"вече е разпалена от Русия", или щяла "да бъде разпалена всеки момент". Разбира се, за предпочитане е да чуем такива разяснения от официални представители на Русия. Тъй като обаче те не ги правят - по неясни за мен мотиви, аз ще направя каквото мога. Много и твърде сериозни са причините, изключващи всяка възможност за "война между Русия и Украйна". Основният проблем на войната (също и в този хипотетичен случай) не е да бъде разгромена една армия и овладяна някаква територия. Въпросът е как ще погледне на това населението на тази територия и какво да се прави там занапред. Най-малко една трета от жителите на Украйна (в западните й области, естествено) изобщо не се канят да приветстват влизането на руски войски в страната и дори ще окажат съпротива. Мнозина - с оръжие в ръце. Значи трябва да се потисне съпротивата не на слабомощните украински въоръжени сили, а на гражданското (въоръжено) население. Москва безспорно го разбира. И само заради това е абсурдно дори хипотетичното предположение, че руската армия ще окупира цялата територия на Украйна. Да продължим. Щом си окупирал една страна, принуден си: 1. да наложиш окупационен режим; 2. да осигуриш с всичко необходимо хората в окупираните територии. А в Москва, то се знае, не управляват идиоти. Там схващат какво означава да поемат издръжката (дори ако всички украинци останат лоялни) на 45 милиона души - една трета от населението на Русия. Включително на целия Майдан заедно с Яценюк и Кличко. Издръжката на една страна, обременена с държавен дълг от 70, ако не и от 140 милиарда долара, и с неефективна икономика. Това ще е безумие. Ето и втората причина, която прави невъзможно всякакво въоръжено нахлуване в Украйна. Третата: една "окупация" винаги представлява временен режим. Какво следва обаче? Да решаваме заради Украйна всичките й оплетени, включително финансови въпроси? Колко години и десетилетия ще трае това? Четвъртата причина. Започне ли Русия война срещу Украйна, това неизбежно ще предизвика гражданска война между - условно казано - украинския Изток и украинския Запад, най-малкото в Централна Украйна. Въоръжените "активисти на Евромайдана" (всъщност бойци терористи) впрочем разпалиха вече такава война. Засега тя се свежда до сблъсъци тук и там, а цялата вина за избухването й лежи върху онези, които провокираха конфронтацията в Киев, и върху западните им покровители. Русия няма нищо общо тук.
Друг въпрос е, ако руски войски нахлуят и плъзнат из цяла Украйна. Тук вече нещата не опират само до морална и политическа отговорност - Русия ще бъде принудена да участва в потушаването на гражданска война, и то от двете страни едновременно. Естествено федерацията никога не ще се включи по своя инициатива в тъй очевидно губеща авантюра. Петата причина - една от дреболиите, съществени обаче в днешните условия. В Украйна има олигарси, които биха се отказали от каквото пожелаете, но не и от своите богатства. Че Кремъл невинаги знае какво да прави със собствените си олигарси - дали ще се нагърби сам с нещата около местните? Може да се посочат още множество свръхочевидни причини, сочещи, че никой в Москва не е замислял никаква мащабна война с Украйна, не планира такава и даже не би започнал подобен "експеримент". Без да споменавам дори тясно "хуманитарните" аспекти от всичко, приписвано на Русия във връзка с въображаемото въоръжено заграбване на Украйна. Затова всички приказки, че Путин замисля "малка победоносна война" (камо ли с цел "окончателно да удуши вътрешната /руска/ опозиция"), са най-малкото глупост, изричана в най-добрия случай от хора невежи. Реална обаче е перспективата да бъде защитавано с оръжие руското население в Украйна там, където ще го застрашават политически или физически репресии, и по негова молба. Това, първо, не налага никакво "масирано нахлуване", никаква "война с Украйна". Второ, може да стане реалност само "в краен случай" - сиреч в случай, че стане трагична реалност физическото унищожаване на руснаци и други неприели "новата власт" в Киев. Трето, в операции от този род не е наложително да се използват "наборници", "хлапета", с което днес някои подчертано спекулират и което буди сред други искрени страхове. Четвърто, отделно трябва да се проучи обосновани ли са въпросните операции политически, хуманитарно и в правен аспект. Фактически Кремъл вече заяви, че има съответната готовност. И тъкмо това може да е тема за сериозни (не спекулативни) публични, експертни и политически дискусии. Пето: в разрез с ангажираното (вътрешно или външно) мнение на хората, според които Украйна не може да се разпадне без намеса отвън, това е доста реална перспектива. От една страна, може - и причините не са малко. От друга, външна намеса вече има: това е намесата на Запада (всичко свързано със събитията от последните месеци след лидерския форум на ЕС във Вилнюс). Точно тя превърна в реална потенциалната заплаха от разпадане на Украйна. И точно с оглед на тази възможност (разпадане на Украйна) Русия (доколкото сред украинските граждани има 8 милиона, а фактически най-малко 20 милиона руснаци) трябва да е готова да ги брани, включително с въоръжена сила. Естествено обаче и в този случай изобщо не може да става дума за окупация на Украйна (вж. горепосочените причини).
Всъщност онези на Запад, които се боят от "въоръжено нахлуване на Русия в Украйна", имат възможност да предотвратят тази заплаха (реална или мнима). Трябва просто да поемат издръжката на всичките 45 милиона граждани на Украйна, на цялата украинска промишленост. Ако Западът даде утре на Турчинов и Яценюк 100 милиарда долара, провокираната от него самия заплаха - Украйна да се разпадне - тутакси ще изчезне. Е, ще трябва да свърши и още едно-друго (например да предотврати управление на националистите), но минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара.
Виталий Третяков, "Взгляд"
Отношенията между Украйна и НАТО ще пострадат сериозно
20 февруари 2014г.
Ако армията излезе срещу опозицията, отношенията на Украйна с НАТО ще пострадат сериозно, предупреди вчера ръководството на Украйна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от ИТАР-ТАСС. Расмусен отправи настойчив призив към украинското правителство да се въздържа от по-нататъшно насилие и заяви, че ако армията излезе срещу опозицията, отношенията на Украйна с НАТО ще пострадат сериозно. Пресслужбата на алианса засега не е коментирала съобщенията за споразумение между президента и водачите на опозицията, отбелязва ИТАР-ТАСС. Макар и Украйна понастоящем да не иска да става член на НАТО, страната си сътрудничи с алианса в редица области. Киев има 28 свои войници в мисията на НАТО в Афганистан, посочва Ройтерс.
Pазминаването между потребности и налични ресурси се отразява зле на отбранителните способности
Декларираме 50 формирования за колективната отбрана на НАТО, като 35 от тях са продължение от пакета "Цели на въоръжените сили" от 2008 година
5 февруари 2014г.
Системното разминаване между потребностите на сектора за отбрана и наличните ресурси през годините продължава да се отразява негативно върху отбранителните способности на Българската армия, заяви министърът на отбраната Ангел Найденов в изказването си при откриването днес на двудневната конференция на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов в София. Финансовият недостиг допълнително усилва натрупания през годините негативен ефект от слабости и пропуски в управлението на системата за отбрана. Пред нас продължава да стои предизвикателството да намерим оптимален баланс между разполагаемите ресурси и планираните отбранителни способности заизпълнение на задачите на въоръжените сили, както и да повишим ефективността от изразходването на средствата, колкото и да са те, посочи Найденов. През настоящата година ще продължи трансформацията на въоръжените сили, акцент в нея ще бъдат професионализацията им, разбирана като повишаване на професионалната подготовка на всички категории военнослужещи, както и модернизацията. Сред основните приоритети Найденов посочи прегледа на структурата на въоръжените сили, който вече е в ход и ще приключи до края на юни, като цели отговор на въпроса какво е постигнато, а не да бъде съкращаван личен състав, както това е ставало преди. Намеренията са като резултат от прегледа през втората половина на 2014 г. при необходимост да бъде разработена и внесена за приемане в парламента програма за развитие на въоръжените сили, включваща основните параметри, или нов план за развитие на въоръжените сили с продължителност от 4 до 6 години. Ще бъде изготвена финансово осигурена програма за модернизация, посочи Найденов, който се надява, че тя няма да остане на нивото на инвестиционни намерения. Найденов припомни, че съгласно с приетия пакет за "Цели на способностите 2013" "ние сме приели за изпълнение 55 цели, които трябва да реализираме до 2028 г., на обща стойност малко над 2 млрд. и 300 млн. лева. Декларираме 50 формирования за колективната отбрана на НАТО, като 35 от тях са продължение от пакета "Цели на въоръжените сили" от 2008 година. От тях 20 са преминали сертификация, но са сертифицирани с някои ограничения, което трябва да се промени. Средата за сигурност, в която работим, не се е променила в сравнение с предишната или по-предишни години, и ако изобщо може да се забележи промяна, то тя не е към повече сигурност и стабилност", отбеляза Найденов. Остават динамиката и високата непредсказуемост, асиметричните рискове. В страната една от "светлинките в тунела" е оптимизмът в началото на годината по отношение на инвестиционната активност, национални или чуждестранни инвестиции и икономически растеж, съчетан с подобрена събираемост на държавните приходи и вземания. Ще доведе ли това до подобряване на ситуацията от социална гледна точка - трудна прогноза, но отговорът е по-скоро "да", посочи Найденов. По думите му това със сигурност ще намали напрежението в обществото и ще създаде по-благоприятна среда за реализация на намеренията и очакванията на българските граждани.
