12 години след старта на проекта „Минна дейност, минерали и устойчиво развитие” (MMSD) индустрията все повече говори за доброто управление на природните ресурси.
Всяка човешка дейност оказва въздействие върху околната среда. Така е и с минната дейност, при която може да се засягат както повърхностните, така и подпочвените води.
Затова трябва да се обърне сериозно внимание на устойчивото управление на водите. В Африка местните общности и околната среда в районите с добивни дейности понасят значителни последици в резултат на съществуващите начини за добив на минерали. Това се дължи на повишаващото се търсене на метали в световен план, което води до повишено производство на руда въпреки намаляващите залежи. Затова се добива все повече руда, за да се покрие търсенето на метал. Повишаването на добивите води до повече отпадъчни скали и отделяне на парникови газове. Решението е устойчивото развитие на добивната индустрия, твърдят пред PlanetEarthInstitute експертите от Международния институт за околна среда и развитие (IIED),които преди 12 години стартираха проекта „Минна дейност, минерали и устойчиво развитие” (MMSD). Факт е, че днес добивът и устойчивото развитие са понятия, които са неразривно свързани и учените гледат към нов проект, който да сближи езика, на който си говорят представителите на минната индустрия и привържениците на концепцията за устойчиво развитие.
Според изследователите необходимостта от оценка за въздействието върху околната среда и водите в Африка е наложителна за повечето големи проекти. Прилагането й обаче е много слабо. Един от основните проблеми е, че международната общност трябва да наложи твърди технически стандарти, например на събирането на данни за водите, оценка на археологически останки, предвиждането на киселинни разливи и т.н. По този начин ОВОС се свива до най-малкия знаменател. Опазването на водите е дългосрочна отговорност за минния сектор. За да се оцени и сведе до минимум въздействието от добива и фазите след затварянето на една мина, са нужни защитни планове. Тези защитни планове трябва да се направят още преди започването на проучвателните дейности, като се вземат всички стъпки за предотвратяване на дългосрочни последици. Цялостна ОВОС има пет сфери на изследвания. Това са физиография, педология, геология, хидрология и хидрохимия на концесията. За разлика от Европа и в частност България, много проучвания за ОВОС в някои страни все още не обръщат достатъчно внимание на хидрогеоложката част. Това е така може би заради скъпите тестове и тъй като изследването за минерали е високорискова дейност, която може да мине и без бюджет за хидрогеоложка оценка, тъй като тя няма пряка връзка при оценяването на минералните залежи. Факт е и, че не всички проучвания завършват с намирането на икономически достъпни залежи.
Въпросът „как дейността ми ще повлияе на околната среда, и по специално на водата“ трябва да е във фокуса на всички начинания с потенциално влияние върху земята и да бъде част от задълженията на инвеститорите навсякъде по света.
