Бокова е дъщеря на Георги Боков – бивш партизанин, член на ЦК на БКП, негов секретар от 1968-1976 г. и главен редактор на в. „Работническо дело“ в периода 1958-1976 г. Брат й Филип два пъти е депутат от БСП, началник на кабинета на Сергей Станишев и член на Висшия съвет на БСП от 1990 до 1997 г. Самата Бокова учи в МГИМО в Москва. Тя е бивш заместник-министър (1996) и министър (1996-1997) на външните работи от БСП в правителството на Жан Виденов и кандидат на социалистите за вицепрезидент в двойка с изкуствоведа Иван Маразов. „Комунистическото ми минало ме направи радетел на политическия плурализъм и европейската интеграция“, цитира „Индипендънт“ думите на Бокова за „Ню Йорк таймс“, когато в края на 2009 г. е избрана начело на ЮНЕСКО. В него тя добавя, че в младежките си години е била член на БКП, но „по необходимост“. „Аз съм част от поколението на Студената война, не сме го избирали сами“, казва Бокова. Основният коз пред нея е, че е жена от Източна Европа – региона, който не е излъчвал генерален секретар досега и чийто ред е дошъл по силата на географската ротация, пише в статията Макдауъл.

Външният министър на Хърватия Весна Пусич също ще се кандидатира за поста. Въпреки че изданието я нарича „аутсайдер“, според автора тя е „приличен“ избор заради липсата на противоречиво политическо минало.