През 2000 г. новите строители на държавата вярваха сляпо във всемогъществото на свободния пазар. Според тях прилагането му във всяка сфера на обществения живот беше панацеята, която ще ни изведе от комунистическия застой и автоматично ще ни приобщи към цивилизованите държави. С тази нагласа беше започната и реформата в здравеопазването. Бяха положени грандиозни усилия, за да се създаде “свободен пазар” на здравните услуги с всичките му характеристики. Но. Оказа се, че комбинацията от решителност плюс неосведоменост и неопитност при провеждането на здравната реформа ни изигра лоша шега, за която цялото общество плаща години наред. Доколкото сега сме готови за нова реформа, трябва да преосмислим някои основни положения и да решим дали не е време да се откажем от кресливо провъзгласяваните за “десни” виждания за здравеопазването. По-долу ще покажа несъвместимостта на повечето от принципите на свободния пазар със системата на здравеопазването.
1. ИНФОРМИРАНОСТ
Свободният пазар има изискване потребителят да бъде коректно информиран за стоката или услугата. Болният по правило не е информиран, защото не е компетентен. Той има нужда от здравна услуга, но от каква точно – това решава медицинското лице, към което се е обърнал. Очевидно е, че това изискване на свободния пазар не може да се прилага в здравната система.
2. СВОБОДЕН ИЗБОР
Не болният прави избор какви здравни услуги трябва да ползва, а лекарят, като при това и той не е свободен – избраното лечение трябва да отговаря на утвърдените лекарски практики. Свобода на избора пациентът може да има само по незначителни въпроси. Той няма избор дори да живее или да умре, след като евтаназията у нас не е разрешена.И това изискване отпада като приложимо.
3. СВОБОДНИЯТ ПАЗАР И ЦЕНИТЕ
При свободния пазар размените на стоки и услуги се извършват според доброволно споразумение относно цената между продавача (този, който ги предлага) и купувача (този, който ги получава), а цените се регулират от търсенето и предлагането – ако търсенето на една стока е по-голямо от предлагането, цената й се повишава, и обратното – ако никой не търси стоката ви, трябва да понижите цената й, за да я пласирате. Ще се повиши ли цената на сърдечната операция, защото нуждаещите се са много, а нямаме достатъчно кардиохирурзи? Някой да се е договарял за цената на лечението си? Можем ли да понижим цената на лечение, защото заболяването е рядко и тази услуга не се търси? Повече от ясно е, че принципът не е приложим в здравната система.
4. ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ
На свободния пазар производителите винаги се стремят да произведат по-голямо количество и да пласират продукта, който предлагат. “Производител” на здравните услуги са медицинските работници и в техен интерес е да има голямо производство и голямо търсене на услугите им. Не беше ли закономерно тогава един ден да осъмнем със статистика, че на света няма по-болен от българския народ? Но в здравеопазването цените не се променят според търсенето - няма как да излекуваме един пациент по-евтино, защото това означава да го излекуваме некачествено. И този принцип отпада.
5. КОНКУРЕНЦИЯ
Да разгледаме ситуацията с болничното лечение. По показателя “осигуреност на населението с болнични легла” България е над средната осигуреност в Европейския съюз. В термините на пазара това означава, че имаме свръхпредлагане на болнични услуги. Конкуренцията, която на свободния пазар е стимул за повишаване на качеството, увеличаване асортимента на предлаганите стоки и намаляване на цените, в болничното здравеопазване се изроди в конкуренция между болниците коя ще направи повече хоспитализации. Всяко освободено легло си търси нов пациент. И лекарите му го намират, защото НЗОК плаща почти безапелационно и безконтролно. В последните години се забелязва и неимоверно увеличение на използваните лекарствени средства в болниците – което е още по-трудно за контрол. По дефолт свободният пазар се саморегулира и никой не носи отговорност за случващото се в него. Така ли е в здравеопазването?
Законът за здравето казва: “Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите... е национален приоритет и се гарантира от държавата.” Какво излиза? Че едни умници, направили здравната реформа някога, оставиха националния приоритет “здравеопазване” на произвола на свободния пазар, но искат гаранции за него от държавата! Лошото е, че и сега продължават да искат същото, защото всичко друго било социализъм и връщане назад, а парите, които даваме - колкото са повече, толкова повече не стигат. Тези хора и до днес не научиха в колко европейски страни здравеопазването е предимно държавно. Наложително е да се прекъсне връзката между болничното заведение и парите. Не може нуждата от лечение и цената му да определят хората, които печелят пари от тази дейност. Тази ситуация, която създадохме сами, ми напомня разказа на О’Хенри, в който едни симпатични мошеници измислиха как да продадат обувки на босоного население - доколкото си спомням, някъде из Африка. Решиха да предизвикат изкуствено търсене. За целта поръчаха на фермер да им произведе голямо количество тръни, осеяха пътищата в региона с тях – и успяха да се отърват от обувките. Последиците от тази авантюра, предизвикала появата на плантации с тръни и масови фалити на собствениците им след това, е смешна, но само за странични наблюдатели.
На нас няма как да ни е смешно, когато се опитват да ни третират по-зле и от аборигени. Не ни стигат босите крака, ами ни карат да си плащаме и за обувките, пък и за тръните.Напомням на великите “десни” реформатори – спрете с мантрите за рекомунизация и прочие глупости. Здравеопазването е социална и солидарна система, за която отговаря държавата, и няма как да бъде другояче. А на любимия ви свободен пазар няма място нито за социалност, нито за солидарност.
Александър Алексиев
