Неотдавна Хилари Клинтън беше тази, която искаше да натисне бутона за "рестартиране" с Путин. Сега това е Ердоган, а ефектът, както може да се предположи, е доста по-голям. И така, султанът заминава, за да се види с царя в неговата резиденция в Санкт Петербург. А халифът на Дамаск ще гледа от Сирия с убеждението, че политиката на партията "Баас" отново доказва своята ефективност. Политиката? Почакайте. Пак почакайте. И пак почакайте.
Защото точно когато влиянието на Турция върху Сирия изглеждаше като съкрушителна заплаха за Дамаск - нейната подобна на Пакистан в Афганистан роля на канал за парите и оръжията на арабите от Залива за гражданската война, контрабандните й маршрути за ИДИЛ, Ал Каида (или Джебхат ан Нусра, или Фатах аш Шам, или който и да било), дойде загадъчният преврат в Турция, обезсилването на нейната армия и втурването на Ердоган към Санкт Петербург, за да придвижи своята страна от НАТО към Майка Русия. И всичко това, когато бунтовническите армии в Сирия отново обкръжават правителствените войски в Алепо с цел да възстановят снабдителните си маршрути към Турция. Защото при положение че силите на Русия са на едва 30 мили южно от турската граница, а нейните пилоти ежедневно бомбардират същите тези бунтовници, които обсаждат Алепо, цар Путин няма повече да търпи през турската граница контрабандно да се внасят ракети, които да свалят неговите хеликоптери.
И ако НАТО и ЕС смятат, че могат да разчитат на своя верен съюзник султан Ердоган да се стреми да унищожи режима на Асад или да спре бежанските потоци към Европа, или да търпи американски изтребители да излитат от военновъздушната база "Инджирлик" и други някогашни арменски територии в Анадола, нека да помислят отново. Човек само трябва да прочете руските версии на раболепническите изявления на султана преди османското му посещение, за да схване как "болният човек" в Европа поема свежия въздух на степите. "Това посещение ми изглежда като ново важно събитие в двустранните отношения, обръщане на нова страница, и аз лично с цялото си сърце и от името на турската държава приветствам президента Путин и всички руснаци", рече султанът.
Това беше руската телевизия за вас. После да вземем руската информационна агенция ТАСС, чрез която султанът говори за своя "приятел Владимир" и обещава, че "има още много неща, които нашите страни да направят заедно". Сега да оставим настрана въпроса с царя и султана. Това повече приличаше на братски поздравления, които Брежнев или Подгорни може да са очаквали от прегрешил член на Варшавския договор, пълни с изрази като "двустранни отношения", "приветствия" и "дружба" (макар и не "вечна дружба", каквато братските държави може би някога обещаваха на Кремъл).
Първото посещение на Реджеп Тайип Ердоган след преврата е в Русия и сега има преврат от друг вид. Ето още един цитат от версията на ТАСС за заявленията на Ердоган преди пристигането му в Санкт Петербург: "Без Русия не може да се намери решение на сирийската криза. Можем да решим сирийската криза само в сътрудничество с Русия." А в сътрудничество с Башар ал Асад? Това е мисъл, която трябва да стопли сърцето на Башар, който някога - нека си припомним това - беше близък семеен приятел с Ердоган и неговата съпруга. Ако може да свали руски самолет и после да прегърне своя "приятел" Путин, защо да не може Ердоган да направи същото и с Башар?
Това, разбира се, е въпрос, върху който трябва да помислят също Хилари Клинтън и Доналд, въпреки че Доналд Тръмп, който, изглежда, споделя същите възгледи за царя, каквито сега изрича султанът, навярно може да се примири с това. Списъкът с потенциалните губещи от театъра в Санкт Петербург е дълъг. Първо, ИДИЛ и Ал Каида/Нусра/Фатах аш Шам и всички други ислямистки формирования, които се бият с режима в Сирия и които изведнъж откриват, че най-надеждният им канал за оръжия се сдружава с най-жестокия им враг - собственика на руските военновъздушни сили. На следващо място са саудитските и катарските милиардери, които снабдяват с пари и оръжия сунитските бойци, опитващи се да свалят правителствата в Дамаск и Багдад и да подчинят на волята си шиитите от Иран, Сирия (алауитите) и Ливан. А после, навярно преди всички други, са онези, които ще се страхуват за живота си след това братско пътуване до двореца на царя: турските военни. Защото става все по-ясно, че Русия и, да, Иран са изиграли разузнавателна роля в предупреждаването на Ердоган за готвения срещу него от представители на армията преврат - и това е най-завързаната част от историята.
Арабите вече са разбрали от своите руски събеседници, че Путин - този обигран някогашен агент на КГБ - лично е изпратил съобщение на Ердоган, след като е научил за преврата от турски военни комуникации, засечени и подслушани от руските техници в тяхната военновъздушна база край Латакия в Сирия. Иранците, които биха се радвали да видят как Турция се обръща срещу техните сунитски ислямистки врагове в Сирия, също са информирали Ердоган за преврата - така е било казано на арабите. Преди неотдавна, изглежда, именно Хилари искаше да натисне бутона за "рестартиране" с Путин. Сега това е Ердоган, а ефектът, както може да се предположи, е доста по-голям. Сега думата "терор" се използва толкова безразборно, че изглежда сякаш е измислена в Съединените щати. Всъщност изглежда, че първото й широко разпространение след Френската революция е в Москва, където с нея се обозначават хвърлящите бомби "терористи", които се опитвали да свалят царя.
Затова бъдете нащрек за думата "терористи" в комюникетата след срещата между султана и царя. Великият Санктпетербургски съюз срещу терора. Терор, терор, терор. Ако чуете това от Майка Русия през идните часове, ще разберете, че нещата в Сирия ще се променят.
Робърт Фиск
