"За първи път от десетилетия Русия е посочена много ясно като потенциален агресор, като страна, която нарушава и действа срещу установената европейска архитектура за сигурност, срещу своите близки страни и има провокационни действия спрямо страни-членки на НАТО", коментира пред БНР военният експерт проф. Тодор Тагарев, бивш министър на отбраната и настоящ директор на Института по отбрана.

По думите му предстоящият Съвет НАТО-Русия няма да постигне конкретни решения, но показва добрата воля на НАТО да търси и политически диалог. Според експерта четирите мултинационални батальона в Прибалтика могат да имат много голям принос, за да възпрат евентуални провокативни действия от страна на Русия.
"Въпросът при съвременните заплахи и начин на действие, който обозначаваме като "хибридна заплаха", или "хибридна война", не е да имаме голям брой военнослужещи или тежко въоръжение, а да може да се реагира бързо. Самото наличие на съюзници от Съединените щати, Великобритания, Канада и Германия на територията на Балтийските страни и Полша вече е много ясен индикатор, че каквото и да се случи, много бързо ще бъдат задействани механизмите на член 5-ти и няма да има никакво колебание от страна на НАТО", каза Тагарев. Той е силно скептичен към предложението на премиера за превръщането на Черно море в демилитаризирана зона.
"Не ми е известен случай в историята, когато при наличие на някакво напрежение между две страни или група страни едната да е решила да се разоръжи и така да е гарантирала своята сигурност. Няма такъв случай в историята. Това може би звучи добре, но за да се случи такъв процес, трябва да има желание на всички страни, които имат отношение към региона. В момента това, което виждаме абсолютно категорично и ясно е, че Русия инвестира огромни средства, за да милитиаризира в много висока степен Кримския полуостров", каза още експертът.
Относно липсата на конкретни решения за Черно от срещата във Варшава, бившият министър изтъкна, че въпросът не е оставен "встрани". По думите му поради активната позиция и търсене на решение от страна на Балтийските страни и Полша, намирането на решение е в по-напреднала фаза, докато в Черноморския регион, се признава важността му, признава се, че има възможност за насочване на миграционни потоци, но остава да бъде намерено решение за разработване на съответните планове, но и това ще стане.