„Аз обичам руснаците и съм горд например как нашият народ прие и помагаше на белоемигрантите между двете световни войни. Знаеш ли, че България е отпускала най-големите помощи за тези клетници? А също знаеш ли кои единствено са били срещу даването на държавна помощ на хора, участвали в Освободителната война и емигрирали в България? Именно комунистите. Същото е днес. Трябва действително много да мразиш руския народ, за да хвалиш и подкрепяш подобен антируски и античовешки режим като този на Владимир Путин“ – казва журналистът Константин Мишев, бивш кореспондент на радио „Свободна Европа“ в Ню Йорк.

– Косьо, благодаря ти, че се съгласи да разговаряме тук, в Ню Йорк, за „Гласове“. Напоследък взе отново да публикуваш политически анализи в България, и то с трескава бързина. Това не остава незабелязано. Пък и с тебе винаги е приятно да се разговаря. Макар да сме несъгласни по много въпроси, спорът ни никога не излиза от цивилизованите рамки. Това е голяма рядкост. Предлагам ти да говорим за срещата на високо равнище на НАТО във Варшава. Преди десетина години бяхме на едно мнение за НАТО, времената се промениха, ти държиш на своето, аз промених моето... 

 – Преди да отговоря на въпросите ти, бих искал да обясня на читателите защо давам интервю на този сайт, който открито проповядва и подкрепя фашистките идеи и политика на Путин и неговата клика. Защото, както сам казваш, е нормално хората да разговарят дори когато не са съгласни по много въпроси. Бих го казал по-категорично – по нито един политически въпрос няма сходство на възгледите ни след 2008 година. Имам предвид и с теб, и с Явор Дачков. И двамата сте ми приятели. Но въпреки огромните различия запазваме добро чувство един към друг. Винаги можем да пием по чаша вино с теб и Явор и да си говорим за джаз. Не е задължително човек да служи на мракобеснически идеи по комерсиални причини. Често е по-опасно, когато подбудите са идейни. Някога се занимавах много с тази тема – защо някои светли умове, главно в Европа, бяха увлечени от идеите на Сталин, Хитлер или Мусолини през 30-те и 40-те години на миналия век? За мен това, което стана с вас, и рязката промяна на възгледите ви, е déjà-vu. Но всеки има право да си прекроява идеите. Това е важно гражданско право.

Втората причина да избера „Гласове“ е именно известната прозрачност на финансирането. За разлика от повечето други медии, които подобно на „Гласове“ служат на кремълската пропаганда, но не предлагат публична информация за паричните потоци, този сайт съвсем ясно дава да се разбере, че частично е финансиран от руското правителство. От дълго време вече на най-видното място е рекламата на „Руски дневник” – така е по-коректно.

– Най-спорният ни въпрос, разбира се, е за „руската опасност“. Единни ли са страните членки в оценките си за нея? 

- Ще цитирам последната ти статия в „Гласове”: „А ако Хитлер се бе задоволил с Австрия и Судетите, поднесени му на тепсия от международната общност, съдбата на Германия и света щеше да е много различна и тогава той може би можеше да се сравнява с Путин, но без Кристалната нощ и без 1 септември 1939 г.“ Как да го разбирам това? Оправдаването и подкрепата на нацизма като лекарство в умерени дози – било за Хитлер, било за Путин, изглежда е полезно за световния мир? Така ли? Дайте им малко територии, за да не поискат повече... Горкият Чембърлейн, дали в края на живота си, все още защитавайки Мюнхенското споразумение въпреки започналите нацистки бомбардировки над Англия, се е надявал идеите му да възкръснат седемдесет и шест години по-късно... 

Страните от НАТО са единни с известно изключение на България. И като казваш по-горе, че съм бил започнал да пиша напоследък с „трескава“ бързина, имаш известно основание. Не че от мен зависи нещо, но ако много такива като мен, от които нищо не зависи, осъзнаят огромната опасност сега пред България, възможно е да помогнем кой с каквото може, за да бъде спрян процесът на откъсването на страната от НАТО. До неотдавна много хора възприемахме министър-председателя и неговите палячовски изявления по външнополитически въпроси с насмешка. Но това, което говори от няколко седмици насам, съвсем не бива да се възприема шеговито. Както писа онзи ден Илиян Василев, Борисов вече става опасен за атлантическото бъдеще на България. А кои са от другата (ако изобщо е друга) страна? Триумфално завърналите се от Москва Георги Първанов и Корнелия Нинова. Г-н Първанов, когото аз смятам за много способен политик, вече е с ореола на официален наместник на Путин и „Единна Русия” в България. Но Борисов няма лесно да се даде в битката за тази престижна титла. Изглежда така ще протекат месеците до президентските избори – в надпревара за благоволението на Кремъл.

– Знаеш, че според мене НАТО вече няма място в Европа. Един от аргументите е, че идеологическите мотиви за съществуването му, някога обединявали западния свят, не съществуват и алиансът реално отстоява геополитически интереси, но страните членки нямат едни и същи геополитически интереси. Мисля, че е време да се освободим от остарелите идеологически клишета, от идеалполитик, и да се придържаме към реалполитик. Иначе сме осъдени на лицемерие и двойни стандарти. На хората им писна от лицемерие. Например и ти като министър Митов и мнозина в НАТО казваш, че „в Черно море има опасен дисбаланс“. Мислиш ли, че и в Мексиканския залив има опасен дисбаланс, или такъв въпрос стои само в Черно море?  

– Какво казвам аз, няма никакво значение. Това е личното ми мнение. Важна е позицията на държавите от Северноатлантическия отбранителен съюз, които изразяват тази загриженост. Включително и на младия български външен министър. Такава е също и позицията на Украйна. Но ако държиш, ще ти дам и скромното си мнение. Аз много обичам руснаците и ще бъда сред най-щастливите хора, ако този изстрадал народ някога заживее в мирна, демократична и просперираща държава. Но изпитвам голяма тревога от агресивната политика на Путин и ръководения от него фашистки режим в региона на Черно море. След агресията в Южна Осетия, Абхазия, Крим и Източна Украйна е естествено черноморските държави да бъдат загрижени и да търсят увеличаване на отбранителните си възможности.

Втората част на въпроса е типична руска пропаганда от съветското време: „А вие защо биете негрите“. Ако някоя от държавите в Мексиканския залив има тревога за сигурността си, да търси решения. Имам много приятели българи, които се заселиха в Тампа и Сейнт Питърсбърг във Флорида, именно на брега на Мексиканския залив, и нямам опасения за тяхната сигурност. Някое друго море да те вълнува? Много морета има на тази земя, но България е на Черно море и естествено, че това море ме интересува. Ти разбираш ли какво означава realpolitik или по-скоро защо кремълската пропаганда я вкара пак в обращение? В момента в Европа няма битка между идеологиите, за каквато говориш. Единственото, за което им трябва realpolitik, е желанието на Москва да върне в европейската политика „сферите на влияние“. И разбира се, хора като теб, които са против атлантическата ориентация на България, се надяват да бъдем отново в сферата на руското влияние. Дай да не се лъжем.

– Казваш, че заради руската агресия в Абхазия, Северна Осетия и Крим други черноморски страни се страхуват за сигурността си. Има ли повод други страни от Мексиканския залив и Карибско море да се страхуват от американска агресия? Има ли случаи на такава в миналото?

– Ама аз ти отговорих вече на този въпрос. Поне смени морето и иди на запад към Калифорнийския залив, че става скучно. Ако човек повтори сто пъти някоя от руските тези, надали става по-убедителен. Друг българин, който живее в Америка и работи за руската пропаганда, беше измислил още по-забавно нещо – да сравнява Крим с Фолклендските острови. Подобна беше и съветската дезинформация едно време – да се търсят неверни сравнения, за да се покаже, че злото е едно и също. Както и сега – те дори не се оправдаваха толкова за действията си (говоря за пропагандата им на Запад), а се стремяха да сложат знак на равенство между съветската и американската политика. Разбира се, че през годините има много грешни американски действия спрямо съседни държави. Знаеш, че сега много хора смятат и втората иракска война за грешка, а дори и за престъпление. Но онзи ден излезе английският доклад. Мислиш ли, че подобен доклад за войните на Путин ще бъде възложен официално и след това публикуван, ако е толкова критичен? Разбира се, че не. Или ако все пак има подобен независим анализ – много вероятно е авторите да си отидат скоропостижно от този свят. Както десетките журналисти и опозиционни политици в Русия, които бяха избити през последните години. Лесно ти е от Америка да хулиш Америка, защото косъм няма да падне от главата ти. Не ти ли е мъчно за руските публицисти, които заплатиха с живота си заради критиките си към Путин? Преди няколко дни „Гласове” публикува статията на някаква рускиня от Париж „Дисидентът като нарцис”. Този циничен текст ме накара да си спомня за реквиема на Ана Ахматова. Ако сам имах поетична дарба, навярно щях да напиша „Реквием за умъртвените нарциси”. Така че спри с този тип руски пропагандни трикове. Наблегни на хвалебствията за Путин, както правиш в последната си статия. Отново ще те цитирам коректно. Особено силно впечатление ми прави това за „бившите руски провинции”. Задунайската губерния влиза ли в тази категория? 

„Но Путиновият ревизионизъм всъщност е прагматичен, мирен и дългосрочен и не се простира по-далече от границите на виртуалната Русия, която очевидно няма държавност, икономическа визия и хоризонт за развитие без съюз с политическата Русия. Путин е за мирни, открити отношения с Европа, несмущавани от американски геостратегически интриги и насъсквани от Запад седесарски истерии в бившите руски провинции.“ 

Наистина не мога да разбера как човек може да оправдава, та дори и да харесва политиката на Путин и компания. Отново ще повторя – аз обичам руснаците и съм горд например как нашият народ прие и помагаше на белоемигрантите между двете световни войни. Знаеш ли, че България е отпускала най-големите помощи за тези клетници? А също знаеш ли кои единствено са били срещу даването на държавна помощ на хора, участвали в Освободителната война и емигрирали в България? Именно комунистите. Същото е днес. Няма по-големи русофоби от путинофилите в България. Трябва действително много да мразиш този народ, за да хвалиш и подкрепяш подобен антируски и античовешки режим. 

Но да се върна към онези руснаци, получили убежище в братска България. Много от тях съграждат заедно с българите новата си родина. Нищо общо нямат с криминалните путинофили, наводнили и твоя роден град Варна. Защото мутренско-олигархичният модел у нас също беше внесен от вън. Но да завърша с думите на Юрий Захарчук, легендарния началник на софийската пожарна. Той се самоубива на 10 септември 1944 година. В предсмъртната си бележка пише: „20 години служих честно на България. В никакви политически работи не съм участвал. Обичам Русия и България. Поздрав на моите другари пожарникарите“.  

– Въпросът за „анексирането“ на Крим е ключов за разбирането на „руската заплаха“. Каква е разликата между Косово и Крим? За Косово Международният съд (International Court of Justice) постанови, че отделянето му от Сърбия не нарушава международното право. А в Крим имаше и референдум, и те са готови да го повторят още веднъж пред западни наблюдатели.

– Това е крайно несериозен въпрос, но често използван от кремълската пропаганда. Как да се сравняват двата казуса, след като по въпроса за Косово има консултативно решение на съда, а по въпроса за Крим предстои да бъде внесен иск? А до решението се стигна след близо двугодишна работа на 14 съдии от различни държави. Дори специалисти по международно право не биха могли да дадат мнение, преди да познават поне юридическите доводи на украинската страна. 

– Значи не можем да дадем мнение за отделянето на Крим преди решението на съда. Защо тогава изразяваш мнение, че фашисткият режим на Путин е извършил агресия там?

– Можем, разбира се. Но не бива да се сравнява решение на съд с нещо, което не е било обсъдено от съд. Ако беше задал въпроса другояче – да. Иначе става сравнение между ябълки и портокали. Може да се разсъждава политически, но как да се направи юридическо сравнение? Отново използваш руската пропагандна тактика, но тя е насочена главно към хора, които никога няма да прочетат решението на съда. Най-много да им подхвърлят позициите на онези съдии, които гласуваха против Косово. Всъщност, поправям се, след анексията на Крим и това няма да направят, защото руският съдия е сред противниците, а сега за пропагандните нужди на Кремъл е по-удобна другата теза. Не виждаш ли, че си променят позициите непрекъснато.  

– Каква е политическата ти оценка за отделянето на Косово?

– Дефинирай какво означава „политическа” оценка, за да зная как да отговоря.  

– Ами както даваш за Крим, че имало руска фашистка агресия, дай и за Косово – какво е станало, та се отдели?

– Използвам генеричния термин, популярен в България, който поставя знак за равенство между фашизъм и националсоциализъм, което не е съвсем точно. Идеологията на „Единна Русия” е смесица между двете неща, гарнирана и с някои нови идеи като евразийската доктрина и подправена с някакви „православни ценности“ – съвсем неясно понятие. Бях чувал за християнски ценности, но какво означава „православни ценности“? Има ли православни, католически, баптистки или англикански ценности, различни от християнските? И ако все пак има някакви особени православни ценности – каква е разликата между руските православни ценности и ценностите на църквите, които участваха на събора в Крит? Просто използват религията за евразийските интереси. Но подобна „религия” или „ценности“ няма как да имат нещо общо с вярата в Христа. Но да отговоря конкретно на въпроса. Вълненията в Косово започнаха още преди падането на Берлинската стена. Тогава си мислех, че крайнонационалистическата политика на югославското правителство в края на краищата може да доведе до откъсване на тази територия от Сърбия (все още част от Югославия) поради недалновидната политика на Белград. Исторически тази област е сръбска. Но когато провеждаш политика на масови убийства и репресии (някои дори наричат това геноцид) спрямо местното население, а мнозинството от хората там са етнически албанци – накрая може загубиш всичко. Както и стана. В известен смисъл ми е мъчно за Сърбия, но никой друг не им е виновен. В случая с Крим не може да се говори за политика на геноцид срещу руската част от населението.

 – Отделянето на Косово е решение на населението там. Добре, съгласен, макар че референдум нямаше. Не се ли отнася същото и за Крим?

 – В Косово не е имало албанска военна база. Нито Тирана е изпращала военни сили, както това стори Путин. Нито пък Косово беше присъединено към Албания. Руските войски в Крим бяха наречени „зелените” човечета и Москва призна по-късно за подобни части. Тези войници без обозначения на зелените си камуфлажни униформи бяха изпратени на Кримския полуостров преди референдума. И това, което напоследък се забравя – дни преди „референдума“ горната камара на Думата даде правото на Путин да използва военна сила в Украйна. А тогава това решение на Сената шумно се пропагандираше от Кремъл за сплашване. При тези условия се проведе така нареченият „референдум“. При това по бързата процедура за две седмици. 

– Да се върнем на „фашисткия режим“ в Русия. Как характеризираш киевския режим? Кой от двата режима е по-популярен сред народа, кой върши повече престъпления, в т.ч. и военни, срещу собствените си граждани? Какви са сега оценките за режима на Порошенко в Западна Европа? 

– Това пък какво общо има с разговора ни днес? Кой бил по-популярен? Ами третата най-популярна историческа личност в Русия е Сталин. Погледни колко популярен е бил Хитлер в Германия. Пак елементарна кремълска пропаганда за Путин и неговия рейтинг. Ами нито един американски президент или британски премиер не е достигал рейтингите на Путин. Или на Хитлер. Или на Ким Ир Сен. Тези зашеметяващи проценти на одобрение по-скоро са симптом на липсата на свобода. Колкото до Украйна – страната се намира в състояние на война, макар и необявена война със значително по-мощна военно държава. Е, има Минско споразумение и примирие в момента, но също и много сведения за нарушаването му. От Украйна беше откъсната също територия. Много труден период за украинците. Няма място за сравнение между двете държави – едната с ядрени ракети до границата с другата. Оценките за Порошенко са по-скоро положителни, отколкото отрицателни. Има и много критики, разбира се. Но той е поставен при изключително трудни обстоятелства и главната му задача е да запази независимостта и териториалната цялост на Украйна. А това е действително свръхзадача при продължаващата хибридна война срещу страната.

– Не харесваш упоритото ми поставяне на един и същ въпрос по различен начин, но целта ми е да те накарам да признаеш, че Русия общо взето върши същото, което вършат и САЩ – отстоява интересите си. Не си ли съгласен? В САЩ сега нямаме абсолютно никакви идеологически основания да се конфронтираме с капиталистическа, прагматично преследваща интересите си Русия. Съгласен съм, че тя не е образец за демократичност, но в САЩ също имаме сериозни проблеми. Особено след приемането на Патриотичния закон и създаването на дигитална полицейска държава. Нищо чудно утре да осъмнем с президент Тръмп – сериозни американски коментатори казват, че тогава САЩ биха се превърнали в „нелиберална, номинална демокрация като Русия, Унгария и Турция“. Ето в статията на Велислава Дърева, която ти пратих, има доказателства, че измислената конфронтация с Русия вреди на Запада в борбата с тероризма. Как коментираш абсурдната история на Ахмед Чатаев, убиец, преследван от Русия за тероризъм, но многократно протежиран от разни инстанции и НПО в Европа, включително и в България, като „борец с руския империализъм“, докато накрая изби 45 души на истанбулското летище?

– Ама не съм казал, че не харесвам, а че се отегчавам и интервюто става скучно. Всъщност това интервю ли е? Ти не ми задаваш въпрос, а правиш метадекларация. Как да отговоря на поредното ти кремълско клише? Русия отстоявала интересите си? Добре, ама всеки път, когато сме говорили по този въпрос, що се отнася до кремълската политика спрямо България, винаги заставаш на страната на Москва. А мен ме интересуват българските, а не руските интереси. Горе обясних вече за методите на някогашната съветска, а сега руска пропаганда. Не сме в забавачката, за да повтаряме едно и също до безкрайност. Искаш и на г-ца Дърева ли да отговарям? Моите уважения към нея, ама това вече е несериозно. Единствената нова тема е Доналд Тръмп.  

Знаеш, че аз не съм привърженик на Тръмп заради някои негови изявления за НАТО в миналото. Вече за радост спря да развива онези тези. Но пък и това, което пишеш горе, е пълно подценяване на американската политическа система. Не казвам непознаване. В Съедините щати има разделение на властите и много силен контрол на Конгреса. Има независима съдебна система. Има Върховен съд. Има силно щатско самоуправление. Вальо, разбери, това не е Руската федерация. Нито Конгресът е Руската дума. Нито The Supreme Court of the United States е като Конституционный Суд Российской Федерации.

Благодаря. И доскоро.

Константин Хасжийски