Докладът оценява редица вредни въздействия, причинени от замърсяването на въздуха, в това число преждевременна смърт, болнични разходи, загубени работни дни, здравословни проблеми, щети върху сградите и намаляване на селскостопанските добиви

ТЕЦ "Марица-изток 2" в Ковачево е на първо място в международна класация, която оценява щетите от замърсения въздух от промишлеността в Европа. Българския ТЕЦ е първенецът сред всички промишлени заводи в Европа, включени в ново мащабно проучване на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикувано днес (25 ноември 2014 г.). Предишният подобен доклад на агенцията излезе през 2011 г. Като цяло България се нарежда на седмо място в класацията на европейските държави, когато се разглежда цената на щетите като абсолютна стойност.
Изводите са от проучването на ЕАОС "Цената на замърсяването на въздуха от промишлените централи – актуализирани резултати." Докладът оценява редица вредни въздействия, причинени от замърсяването на въздуха, в това число преждевременна смърт, болнични разходи, загубени работни дни, здравословни проблеми, щети върху сградите и намаляване на селскостопанските добиви.
Замърсяване на въздуха и емисиите парникови газове от промишлеността в Европа струва на обществото най-малко 59 млрд. евро и най-вероятно стига до 189 млрд. евро за 2012 г., сочат резултатите на ЕАОС. Половината от стойността на тези щети се дължи на едва 1% от промишлените предприятия. Посочената горна граница на цената е приблизително равна на брутния вътрешен продукт на страна като Финландия или половината от БВП на Полша. За периода 2008 - 2012 г. разходите са най-малко 329 млрд. евро и е възможно да стигнат до 1.053 трлн. евро.
В доклада са изброени най-вредните промишлени централи в Европа, както и разходите за покриване на щетите от дейността им за всяка европейска държава. Сред 30-те промишлени замърсители, които нанасят най-големи щети, 26 се подхранват основно от различни видове въглища и се намират предимно в Германия и Източна Европа. В доклада не се взема предвид дали емисиите от промишлените централи са в съответствие със законовите изисквания за работа на съответната страна.
Осем от първите 30 завода са разположени в Германия, шест са в Полша, четири – в Румъния. Три са в България (освен посочения вече ТЕЦ "Марица-изток 2" в доклада се посочват ТЕЦ "Бобов дол" и Горивната инсталация в Гълъбово - бел. ред.) и Обединеното кралство, два се намират в Гърция, и по един в Чехия, Естония, Италия и Словакия. В тази класация не се взима предвид ефективността на заводите  - в някои случаи по-големи заводи са по-ефективни от няколко по-малки, взети заедно.

Страни като Германия, Полша, Обединеното кралство, Франция и Италия, които имат много големи заводи, имат и най-голям дял в общите разходи по покриване на щетите от замърсяването. Въпреки това, подредбата на страните се променя значително, ако стойността на щетите се отнесе към ефекта върху националните икономики. Така емисиите от редица източноевропейски страни – България, Румъния, Естония и Полша, излизат на преден план като по-значими замърсители в класацията. Ханс Брюнинкс, изпълнителният директор на ЕАОС, коментира: "Докато всички ние се възползваме от промишлеността и производството на електроенергия, този анализ показва, че технологиите, използвани от тези заводи, имат скрита цена за здравето ни и околната среда. Важно е да се признае, че индустрията е само част от една обща картина, в която други сектори, главно транспортът и селското стопанство, също допринасят за лошото качество на въздуха."

Половината от разходите за покриване на щетите са причинени от едва 147 промишлени централи, или 1% от 14 325 съоръжения, оценявани през периода от 2008 г. до 2012 г. Три четвърти от общите разходи са причинени от емисиите на 568 съоръжения - 4% от общия брой. Това не означава, че регулациите трябва да се прилагат само за по-големи съоръжения, защото и по-малките заводи могат да причинят значително замърсяване на местно ниво, сочат данните в доклада.
Стойността на щетите намалява за последните пет години, които обхващат данните в доклада, заради спада на нивото на замърсяване. Това вероятно се дължи на ефекта от по-стриктно законодателство за подобряване ефективността на заводите, икономическата рецесия в Европа, която предизвика свиване в производството и съответно изхвърлянето на по-малко емисии.
В доклада се обръща специално внимание на възможното съкращаване на разходите за покриване на щети, ако над 1500 големи горивни инсталации в Европа намалят бъдещите си вредни емисии в съответствие с най-добрите практики.