За да изгради бъдеще на мира и диалога, Европа трябва да преоткрие своите корени: това посочи Папата Франциск в словото си пред Съвета на Европа. Папата още веднъж разобличи трафика на оръжие и хора, като предупреди, че без търсенето на истината демокрацията може да изпадне в индивидуализъм и до глобализация на безразличието.
В контекста на 65-та годишнина от основаването на Съвета на Европа, Папа Франциск припомни първоначалните намерения на неговите основатели за единство и мир, въпреки „партикуларистичен натиск“ и „хегемонистични желания“ в недалечното минало предизвикали разделенията чрез Втората световна война и блоковото разделение с Желязната завеса. „Проектът на основателите бе изграждането на Европа в духа на взаимното служение, което и днес трябва да бъде ключа за мисията на Съвета на Европа в името на мира, свободата и човешкото достойнство“, подчерта Папата.
Папа Франциск припомни Папата думите на своя предшественик Павел VI, че „не е достатъчно обуздаването на войните, спирането на борбите, наложения мир, утилитаристичен и временен, а стремежите трябва да бъдат насочени към един мир, основан на помирението на душите“. „Възпитанието в духа на мира означава де се преодолее културата на конфликта, която има за цел страха на другия и емаргинацията на мислещия и живеещия по различен начин“, каза Папа Бергольо. „Съществуващите конфликти трябва да бъдат виждани в по-широка перспектива, за да не се изгуби смисъла за единство и за да не се изпадне във вътрешни стерилни противоречия“. За съжаление, мирът е много често нараняван, каза Папата, посочвайки конкретните форми на конфликти, които създават напрежение в Европа: „религиозния и международен тероризъм, които не зачитат човешкия живот“, „трафикът на оръжие, който често е необезпокояван“, „трафикът на хора, който е нова форма на робство, която превръща хората в разменна стока, лишавайки ги от достойнство“.
Ето защо, подчерта Папа Франциск, Съветът на Европа трябва да преследва първоначалната идея и цел за мира чрез насърчаване на човешките права, които са свързани с развитието на демокрацията и самата правова държава“. Също така и чрез „отговорността за културното развитие на човечеството“, като сравни Европа с тополата, чиито клони „гледат към небето, разклащани от вятъра и солиден ствол с дълбоки корени в земята“. Това означава, че „издигането на мисълта, културата, научните открития е възможно благодарение на ствола и дълбоките му корени, които го подхранват. По пътя към бъдещето се върви заедно с миналото, нужни са дълбоки корени, смелост, а не скриване зад настоящето с неговите предизвикателства“.
«Корените се подхранват от истината, която е храната и лимфата за всяко едно общество, което наистина иска да бъде свободно, хуманно и солидарно – подчерта Папа Франциск. Истината е свързана със съзнанието, което е непреклонно пред условностите и затова може да разпознае собственото достойнство и се отвори за абсолюта, превръщайки се в източник за фундаментален избор, воден от търсенето на благото за другите. Без търсенето на истината , всеки става мярка за себе си и собствените си действия, като утвърждава по този начин субективността на правата, а концепцията за човешкото право се заменя с идеята за индвидуалното право. Това води до глобализация на безразличието от което се ражда егоизма и неспособността да се живее истински социалното измерение. От индивидуализма се ражда култа към богатството и културата на излишното в която сме дълбоко потопени, ставаме неспособни да изграждаме истински човешки отношения, базирани на истината и взаимното уважение».
«Това е картина на една наранена Европа, не само от много изпитания в миналото, а и от съвременните кризи, които не може да посрещне с жизнеността и енергията от миналото – констатира горчиво Папата. Една уморена и песимистична Европа, оградена от настъплението на новостите от другите континенти. Едно дърво без корени може да изглежда жизнено, но неговата вътрешност се изпразва и то умира». Оттук и неговата препоръка «Европа да се замисли дали нейното необятно хуманно, културно, техническо, социално, политическо, икономическо и религиозно наследство е музейна сбирка от миналото или все още е способна да се вдъхнови от културата и разкрие своите богаства за цялото човечество».
Папа Франциск се спря и на двете основни предизвикателства за континента: мултиполярността и трансверсалността. „Историята на Европа ни подтиква да я възприемаме като двуполюсна или триполюсна (античната идея за Рим, Византия и Москва). Днес обстановката е знаачително променена. Днес Европа трябва да «глобализира» мултиполярността», посочи Папата. Това означава да се говори за народите които се раждат, израстват и се проектират към бъдещето, като важното е всеки да запази своите особености. Днес Европа е мултиполярна в своите отношения и напрежения; изграждането на Европа е немислимо без да се приеме изцяло мултиполярната действителност».
Трансверслаността на Европа означава, «диалога, също и между поколенията». За Папа Франциск «днес диалогът само във вътрешността на политически, религиозни и културни институции и организми изглежда стерилен»: «Днес историята изисква умението да се излезе от собствените структури, «затварящи» собствената идентичност, с цел да засилят и напряват по-резултатна братската среща с трансверсалността. Европа, която диалогира само в затворени групи по принадлежност, е половин Европа».
В тази перспектива Папата препоръча «да се инвестира в междукултурния диалог, посредством срещи между различните религи и култури. Това може да допринесе в търсенето на собствения лик, съчетавайки мъдро европейската идентичност, формирана през вековете, с инстанциите на другите народи от континента».
Накрая Папата потвърди «готовността и разположението на Католическата църква, чрез Съвета на европейските епископски конференции, да сътрудничат със Съвета на Европа, особено за размисъла за етиката на човешките права и по темите за защита на живота и всички други деликатни теми, които се нуждаят от внимателен анализ, базиран на истината за човешкото същество, без да се ограничава от специфичните ограничения в медицинската, научната и юридическата сфери».
