Разширяването на правомощията на НПО ще блокира инвестиционния процес, липсва законодателство, което определя тяхната представителност
в.”Строител”
Частният сектор се обедини срещу подготвяните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Камарата на строителите в България не одобрява предложението в чл. 131, ал. 1, т. 3 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП да са и „юридически лица с нестопанска цел, създадени за осъществяване на общественополезна дейност в областта на околната среда – за защитени територии или защитени зони по смисъла на Закона за защитените територии или Закона за биологичното разнообразие”. Това е записано в становището на КСБ, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова.
Според Камарата с включването на НПО в кръга на заинтересованите лица по одобряване на ПУП им се дава също и автоматично възможността да обжалват съответните актове по съдебен ред. В становището е записано, че е правилно да се взема под внимание позицията на компетентни и представителни екологични организации, но не и да им се дава право да обжалват крайното решение на администрацията. Аргументът против предложения от МРРБ текст, е, че при разширяване кръга на лицата, които могат да обжалват, с всички НПО, които „осъществяват дейност по околната среда”, се създава правна несигурност и непредвидимост.
Освен това, от камарата посочват, че не е ясно как ще се установи легитимността на организациите в тази област и как те отговарят на поставеното в закона изискване за „общественополезна дейност”. Не е регламентирано дали те трябва да са регионално позиционирани, или могат да се намесват в изработването на ПУП в цялата страна. Не е изяснен въпросът дали съответната НПО трябва да е участвала в предишните фази на изработване на плана, или може да обжалва пред съда и когато не е участвала в обсъждането му. Българското законодателство не съдържа критерии за представителност на екоорганизации, посочват от КСБ, и поради това трябва да се държи сметка за възможностите за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива.
Според Камарата не трябва да се забравя и негативното влияние на подобно разширяване на кръга на заинтересованите от обжалването лица по отношение на инвеститорите, което ще доведе до забавяне на инвестиционните процеси.
Становището на Американската търговска камара до голяма степен се припокрива с това на КСБ, като в него се отбелязва и че оспорването на определен проект във всички негови фази дава възможност както за упражняване на права, така и за злоупотреба с такива. Експертите на камарата заявяват, че предоставянето на определени по-големи права за контрол от страна на НПО обаче не може да замести ролята на държавата в опазването на обществения интерес. Това е записано в становище на Американската търговска камара. В подписания от президента й Питър Литгоу документ се казва, че неправителствените организации и до момента притежават важни права и механизми за контрол върху инвестиционни проекти, които засягат защитени природни територии. Тези им възможности са въведени още в началната идейна фаза на проектите и по този начин се създава възможност за превантивно спиране и забрана на стопанската дейност в случаи на нарушения на екологични норми, и то още преди да са физически засегнати дадените защитени територии от каквато и да било човешка намеса.
Макар и да звучи логично запазването на статута на НПО-тата като заинтересовани лица във всички фази на инвестиционния проект, от АмЧам са обезпокоени, че това допълнително ще затрудни и осуети осъществяването на планувани вече инвестиционни предложения. В този смисъл при създадена вече правна възможност за съдебно обжалване на екологичната оценка (ОВОС) още при идейната фаза и приключването с влязло в сила съдебно решение с предлаганите изменения за въвеждане на съдебно обжалване при ПУП на практика се създава възможност за преразглеждане на предходния станал вече стабилен административен акт по силата на съдебното решение. Така обжалването на проекта в на практика всички негови фази дава възможност както за упражняване на права, така и за злоупотреба с такива и като краен резултат се създава несигурност и непредвидимост.
Според Българската минно-геоложка камара последствията от предложените промени в ЗУТ са, че ще се даде възможност на „заинтересованите страни“ да обжалват на второ основание издадените решения за одобряване на подробни устройствени планове (ПУП). Това би довело до нарушаване правата на инвеститора и необосновано забавяне в прилагането на конкретните планове и програми. БМК сщо е на мнение, че българското законодателство не съдържа критерии за представителност на НПО и поради това трябва да вземе под внимание възможността за злоупотреба с правото на обжалване на конюнктурно създадени такива организации.
Българският съюз по балнеология и СПА туризъм смята, че инвеститорите ще бъдат поставени в зависимост от природозащитниците. „Участието на екоорганизации при подготовката на ПУП според предложената промяна в ЗУТ ще създаде възможност за корупционни практики и поставяне на инвеститорите в зависимост от тези организации, което ще доведе и до изключително тромави процедури“, се казва в позицията на съюза.
На 15 януари т.г. изтече срокът, в който заинтересованите страни можеха да подават своите становища по предлаганите изменения. В Народното събрание се състоя обществено обсъждане на промените. В заседанието на трите парламентарни комисии – по регионална политика и местно самоуправление, по земеделието и горите и по околната среда и водите, се включиха министри, представители на бизнеса и на неправителствения сектор.
„Няма как екологичните организации да обжалват и оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), и подробния устройствен план. Тълкуванията на юристите и специалистите са, че това не може да бъде направено. Гарантираме възможността за обжалване за екологичната част, но не можем да си позволим два пъти съдебен контрол върху един и същи акт – първо върху ОВОС, а после и върху ПУП“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на срещата в парламента.
