Най-близката цел е да се изтласкат от игралния терен европейските и другите офшорки чрез по-сурови мерки в цялата система за натрупване на капитали и тя да бъде обвързана със съответните територии. Впоследствие част от средствата ще бъдат експроприирани по сценария, изпробван в Кипър; останалите ще се похарчат за възстановяване на икономиката. САЩ и Великобритания си намериха в Европа и съюзник - Германия.
Наивно е да съзираме в разрушаването на кипърската обшорна зона "чудовищна грешка" на европейските политици, извършена в благороден порив да водят борба с офшорките като такива или с онези, където "се перат пари на руските олигарси". Анализът ни констатира, че това е част от план за преразпределяне на света, назрял във връзка с наближилия крах на дълговата пирамида в САЩ.Участва ли Русия в тази нова подялба?
Днес икономиката на САЩ е определяща за състоянието насветовната икономика, а с оглед финансовото и политическотовлияние на Америка диктува и перспективите за нейното развитие. В САЩ обаче само 20 на сто от БВП се създават в реалния сектор, а останалите осемдесет идват от финансови спекулативни операции, върху каквито се гради днешният неолиберален модел за развитие на почти всички държави. Американският дълг от години вече нараства с 10 на сто годишно, а БВП - с два процента. Дори всички новосъздавани активи в глобален мащаб (4 процента от световния БВП всяка година) не биха могли да гарантират погасяването му. Все по-трудно става да се вдига таванът на дълга - това са безперспективни усилия. И хората от Уолстрийт го разбират твърде добре. Дълговата пирамида скоро ще рухне, по-точно ще бъде срутена. Как да осигурят резерв за възстановяване на финансовото си могъщество? Естествено, като съберат за начало в офшорките си всички достъпни активи. Офшорките се създават, тъкмо за да примамят капитали с нисък, дори нулев данък върху дохода от инвестиции, също и с минимален надзор над паричните операции на пазара. Бизнесът стартира по опростена процедура, а всички клиенти и инвеститори са защитени с банкова тайна и други правила в същия дух. Този режим дава възможност да се привличат капитали, надхвърлящи десетки пъти местния реален сектор. В Кипър примерно сумата е 7 пъти по-голяма от местния БВП - или 126 милиарда евро. Експерти предричат, че те ще избягат не в европейски офшорки като Гибралтар, Мадейра, Ирландия, Андора, Люксембург и Лихтенщайн, а в британски или американски - щата Делауер, Бермудските, Виржинските, Каймановите острови и т. н.
Сега нека припомним изявленията на британския премиер Дейвид Камерън за възможността страната да напусне Евросъюза и данните, изтекли в печата в края на м. г., според които предстои създаването на свободна трансатлантическа икономическа зона между САЩ и ЕС. Става ясно, че съществува план за промяна на световния ред, който ще включва старите глобални играчи, обаче в нови алианси - и няма да има място за нестабилно звено като някои "периферни", слаби европейски икономики. Най-близката цел е да се изтласкат от игралния терен европейските и другите офшорки чрез по-сурови мерки в цялата система за натрупване на капитали и тя да бъде обвързана със съответните територии. Впоследствие част от средствата ще бъдат експроприирани по сценария, изпробван в Кипър; останалите ще се похарчат за възстановяване на икономиката. САЩ и Великобритания си намериха в Европа и съюзник - Германия. Очевидно е, че трите главни действащи лица в момента активно се пазарят за преразпределение на финансовите потоци. Както личи от събитията в Кипър, Германия дейно се включва в процеса - и позициите й, макар двусмислени, са по-силни като на държава с мощен реален сектор в икономиката. Освен това виждаме при германците един сив кардинал, който движи процеса и е твърде умен човек - финансовия министър Волфганг Шойбле. Това е втората по значение фигура в ЕС, може би дори първата. Защото точно той разпорежда на Марио Драги – президента на Европейската централна банка, кога да задейства печатната преса. Шойбле единствен е прекарал в Бундестага десет поредни мандата като депутат от своята партия (ХДС), сиреч е събрал 40-годишен опит в коридорите на властта. И тъкмо едно негово интервю за "Ню Йорк таймс" от ноември 2011 г. показва, че действията на Германия (може би вече и на САЩ) изобщо не са били трагична грешка, а добре обмислен план. "Трябва да се движим към централизирана Европа и еврозоната не е достатъчна за целта. Имаме нужда от политически съюз, в който президентът да се избира пряко от народите", каза Шойбле. После заяви, че в момента "прекосяваме един ограничен преходен период, през който трябва да управляваме нервозността на пазарите", но "към края на 2012 или в средата на 2013 г. ще имаме всичко необходимо, за да заздравим и задълбочим политическите структури". "Ще успеем да стигнем до политически съюз само ако има криза", заключи министърът.
Както виждаме, планът е прост. Чрез финансови трусове да се проправи път към твърдо централизирано управление с използване на силови методи - присъда от "тройката", включваща МВФ, ЕЦБ и казано направо, Германия. Занапред "тройката" ще диктува колко средства да се удържат автоматично от сметките, за да остане системата в добра форма. Ако пък възразите, Брюксел ще затваря услугите, създадени от системата - онлайн банкирането, банкоматите, банките. Самата Германия няма повод да се страхува - кипърските събития ще накарат европейците да прехвърлят пари тъкмо в германски банки.
В най-близко време или Европа "ще легне" на Германия в политически план, или ЕС ще се разпадне, образувайки ново ядро, включващо страните донори - а другите ще полетят в канавката на историята. Сред тези пертурбации Русия може да се чувства сравнително спокойно, защото въвличането й във виртуалния финансов спекулативен пазар е минимално - реалният сектор във федерацията доминира над спекулативния. Никак обаче не ни се ще да си жертваме капиталите, за да спасяваме германците и англосаксонците, така че станалото е сигнал за руската държава. Ако не вземе мерки да бъдат закрити сметките на едрия руски бизнес (към 80 на сто) в чуждестранни офшорки, Русия ще изгуби стартовите си възможности в новия световен ред. Кипърският прецедент дава на Москва реален шанс да върне в страната изтеклите капитали. Само да имаше Русия и такъв стратег като Шойбле . . .
Трябва изглежда спешно да открием собствена офшорка, колкото и да очерня тази идея либералният печат, купен от "Голдман Сакс" и сподвижниците му. Може би трябва да обложим с данък износа на капитали, както направи Рафаел Кореа в Еквадор, или даже да решим проблема чрез прокуратурата - задължително обаче трябва спешно да действаме. Иначе след три до пет години американците ще изградят нов световен ред с твърде сурови условия за Русия.
/Любов Люлко, "Правда"/
