Произволният подбор на кръга на задължените лица без ясни критерии нарушава изискването за равнопоставеност от Конституцията
Четирите национално представени работодателски организации напуснаха Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в знак на протест срещу противоконституционните и крайно популистки изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор. Безпрецедентните промени, прокарани в суматохата на уличните протести в последния ден на Народното събрание с усилията на бившия депутат от РЗС Яне Янев, задължават "членовете на управителните и контролни органи на представителните организации на работниците, служителите и работодателите, чийто представители са постоянни членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество", да публикуват имуществото си.” Решението засяга бордовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, както и синдикатите в тристранката. Според поправката „Янев” имуществата си ще трябва да декларират и „членовете на управителните и контролни органи на юридическите лица, които осъществяват дейности, регулирани от ДКЕВР”, но от текста не е ясно кои точно юридически лица се визират. С промените се нарушават личните права на лица, които са изцяло в частната сфера и не носят политическа или административна отговорност. Това води до пълно разводняване на задълженията на държавата и на частните лица. Абсурдът е още по-голям, тъй като тристранният съвет не разпределя държавни ресурси. Изменението засяга и членовете на над 150 политически партии. С параграф 3 в поправката „Янев” всички членове на ръководни и контролни органи на политическите партии трябва да декларират доходите и имуществото си пред Публичния регистър, независимо дали партията получава държавна субсидия или не. Това ограничаване на личната сфера на тези лица е поради упражненото им конституционно право на сдружаване и участие в политическия живот чрез съответната партия. Произволният подбор на кръга на задължените лица без ясни критерии нарушава изискването за равнопоставеност от Конституцията.
Странен е срокът, в който избраните по недотам неясен критерий категории хора, които вносителите на последните промени са добавили, трябва да декларират имуществото си – той е твърде кратък срок - 14 дни от влизане в сила на закона. По този начин се създават два различни срока за подаване на встъпителни декларации. Съгласно чл. 4, ал.1, т.1 задължените лица трябва да подадат декларации в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.
„Законът е приет без сериозни мотиви и в разрез с утвърдената практика” - смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. -Четирите работодателски организации представляват 90% от бизнеса. Именно ние даваме заплати и пълнят кацата, а чиновниците бъркат в нея, за да разпределят средствата. Ние няма да обжалваме решението на правителството по социалния пакет и няма да застрашим подобни мерки”, допълни обаче Велев.
Според Левон Хампарцумян, законът е крайно популистки. „Той е противоконституционен и представлява една глупост - казва президентът на КНСБ Пламен Димитров. - Това е поръчка, за да се каже „вижте какви мръсници се събират там, в НСТС и решават какво да правят". Макар че синдикатите остават в тристранния съвет, те също критикуват направените промени и се опасяват от взривения социален диалог.
Ефектът, който може да постигне такъв закон, е да противопостави богати на бедни, работодатели срещу работници, както и да отклони общественото внимание от други, много съществени въпроси на държавното управление и икономиката. В обществото се говори, че законът в този му вид е насочен главно към осветляване на имуществото на Огнян Донев и КРИБ. Дали случайно това става в момент на сериозен конфликт на банкера Цветан Василев с кръга „Прокопиев” и на фона на спекулации за намесата на издателя на Икономедия в съставянето на служебното правителство под ръководството на президента Плевнелиев?.
Пред БТВ Васил Велев припомни, че са отправени искания към президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху промените, но той не се е вслушал в призивите на работодателите.
Интересен е фактът, че в проекта на Янев за разширяване на кръга на лицата, които трябва да декларират имуществото си, бяха и ръководителите на НПО в обществена полза. Под натиска на публични критики вносителите на законопроекта ги махнаха без особена съпротива, въпреки че както се говори, мнозина шефове на НПО работят и като частници или обслужват корпоративни и лични интереси паралелно с общественополезната си дейност.
Поправката „Янев” на практика поставя динена кора пред премиера Марин Райков и служебния кабинет и създава допълнителна опасност от дестабилизация на държавата заради нагнетяването на краен популизъм и изостряне на противопоставянето „богати-бедни”. Кризата се разраства, безработицата е 12%, най-високата в ЕС, а заедно с това се увеличава и радикализацията на част от населението, както показаха протестите от т.нар българска пролет. Без участието на работодателите от „светлата” икономика, които създават заетост и плащат данъците си коректно, правителството трудно може да осъществява пълноценно тристранно партньорство.
Решението на въпроса сега е в ръцете или на президента Плевнелиев, който може да наложи вето на несправедливия закон, или в ръцете на Конституционния съд, ако бъде сезиран.
Д Е К Л А Р А Ц И Я
ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
С настоящата декларация представителните организации на работодателите на национално равнище заявяват, че прекратяват участието си в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), поради възраженията им срещу приетите изменения и допълнения на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности – ЗПИЛЗВДД (сега Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частен сектор), публ. в ДВ, бр. 30/26.03.2013 г.:
С посочената законова промяна (чл. 2, ал. 1, т. 31 и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПИЛЗВДД) в обсега на този нормативен акт се включват членовете на управителните и контролни органи на представителните организации на работодателите, които в срок до 14 дни от влизане на закона в сила се задължават да подадат до Сметната палата изискуемите от закона декларации.
- Тази законова промяна е противоконституционна, поради следните аргументи:
- Нарушена е законовата процедура при приемане на изменението. Вследствие на това Законът за изменение и допълнение на ЗПИЛЗВДД е предложен, обсъждан и гласуван по най-непрозрачния начин, което изначално създава съмнение, че законовата промяна има цели, продиктувани от важна обществена необходимост.
Парадоксален е фактът, че законът, който цели най-голяма прозрачност в гражданското общество се изменя и допълва по прикрит начин.
- Посочената законова промяна е в нарушение на няколко конституционни норми.
- Разпоредбата противоречи на чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р. България, тя представлява недопустима намеса в неприкосновения личен живот на гражданите, тъй като е прекомерна и необоснована мярка, надхвърляща целите на закона. Същността на тези цели е да направи публично имуществото и промените в него на лица, които получават бюджетни средства. Нито една национална работодателска организация, още по-малко членовете на нейните управителни и контролни органи не се издържат от бюджетни средства. Точно обратното – трудът на тези лица в организациите е безвъзмезден и няма никаква зависимост от публични средства.
Всеки закон, за да е конституционосъобразен, трябва да преследва и да може да постигне определена цел, съответстваща на конституционните ценности. Противоконституционен е безцелният закон, както и законът, който привидно иска да постигне реализацията на конституционна ценност, а всъщност е приет за постигане на друг противоконституционен резултат.
- Допълнението в т. 31 от чл. 2, ал. 1 от Закона по своето съдържание и правни последици не постига целите по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и противоречи на признаците на правовата държава - стабилност и предвидимост:
Даденото от членовете на управителните и контролни органи съгласие да работят като такива е заявено при условия, различни от настоящите, настъпили след промяната на ЗПИЛЗВДД.
- Допълнението в т. 31 от чл. 2, ал. 1 от Закона нарушава принципа на равенството, като "общочовешка ценност" и изискването за справедливост (абз. 2 от Преамбюла на Конституцията). Този принцип изисква еднакво и равно отношение към гражданите и другите правни субекти. "Равенството" като конституционен принцип, заявен в абз. 2 от Преамбюла на Конституцията е доразвит в нейния чл. 6, като "равенство пред закона" (ал. 2, изр. 1) и като забрана за въвеждане на ограничения и привилегии, основани на изчерпателно изброените признаци.
Разглежданата разпоредба дискриминационно определя много по-кратък (14-дневен срок от публикуване на законовото изменение) за деклариране на имуществото от членовете на управителните и контролни органи на националните работодателски организации, в сравнение с едномесечния срок – за останалите лица, които са в обхвата на този закон.
- Възраженията на членовете на управителните и контролни органи на националните работодателски организации срещу задължението им за деклариране и обявяване на тяхно имущество в никакъв случай не изключват (обратното – за пореден път категорично потвърждават) разбирането и поведението им за данъчна изрядност и стопанско поведение, съобразено с нормативната уредба.
- Членовете на управителните и контролни органи считат, че с допълнението на Закона, с което данните за тяхното имущество се публикуват в интернет, се създават условия за натиск (върху тях и техните семейства), както политически така и криминален.
Реалните опасения на лицата, които управляват работодателските организациите са, че тези организации от партньор и естествен коректив на държавните институции могат да се превърнат в обект на рекет и спекулации.
- Не е известен аналог на подобно нормативно решение в други европейски държави. Поради това националните работодателски организации считат, че с изменението на Закона е нарушен утвърденият европейски и социален модел на сътрудничество.
УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС,
Въз основа на изложените аргументи представителните организации на работодателите на национално равнище заявяват, че прекратяват участието си в НСТС с незабавен ефект.
АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ (Васил Велев)
БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА:(Божидар Данев)
БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА:(Цветан Симеонов)
КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ:(Огнян Донев)
