Ако някой иска да види сила и мощ да посети НВИМ. Тези, които искат да видят немощ и безсилие да гледат военния парад на Гергьовден.

Черешова задушница. Националният военно исторически музей /НВИМ/ провежда „Ден на бащата”. Бях там с най-големия внук. Широко отворени врати. Музика. Балони. Много деца и млади хора. Но има нещо особено. Няма я гълчавата и детския шум. Да, Черешова задушница. Задушница – за душите. Ходи се на гробища, за да се почетат душите на умрелите. Има символика. С Деня на бащата се почита духа на силната и мощна Българска народна армия. Огромното количество от изложените на открито експонати са от тогава.

Движехме се покрай изложената военна техника. Моят внук не се впечатли от танковете, самолетите и ракетите. Той е друг. Може дълги часове да гледа животните в зоологическата градина или растенията и цветята в ботаническата. За мен не бе така. Всеки експонат ми напомняше за онази, народната армия. Войниците бяха деца от народа. Ние, офицерите, също бяхме от обикновени семейства на работници и селяни. Онези, от необикновените семейства, бяха в Първа английска, МИМО, Външно министерство или по търговските представителства в чужбина или, в краен случай в Разузнавателното управление на армията като сътрудници.

Спрях се пред КЩМ Р-145 Б. Спомени. 1978 г. Бяхме цял вагон. Офицери, сержанти и войници. От София до Разград. Получихме четиридесет и осем радиостанции и свързочни апаратни. Тогава бях лейтенант и за моята рота получихме четири Р-140 и две Р-145 Б. Абе запълнихме един цял гараж с повече от 20 клетки в поделението в Г.Малина. Може да се каже, че това бе всекидневие. Постоянно получавахме нова техника. Много ще ми е интересно. Как ли ще се почувства един днешен лейтенант, ако попадне в така ситуация?

Какъв хубав комплекс се е получи - Военната академия и НВИМ заедно. Колко ли хора знаят, че в този район има два паметника на българското политическо скудоумие. На политическия позор. Първият паметник е оградата на Военна академия. Цеви от пушки, оформени в декоративни платна и поставени между солидни стълбове, напомнящи надгробни паметници. За тази ограда е писано доста, но за причината, за нейното изграждане почти нищо.

Ньойският договор 1919 г. Позорът на българските политици. На България са отнети западна Тракия, източна Добруджа и западните покрайнини. Българската армия е доведена до 33000 личен състав. В това число полицай, горски, полски стражари и граничари. Армията не е наборна. България не може да има ВВС и ВМС. Унищожават се оръжия и техника. При тези условия в ГЩ на БА се намират разумни хора и решават от пушките за една дивизия да се направи ограда на военното училище. По този начин да се увековечи политическата импотентност и скудоумие на нашите политици. Хубав паметник, нали. През 90-те години на миналия век работех във ВА. Няколко пъти броих цевите от платната -27 на брой. Точно за един взвод –три отделения по 9 бойци в отделението. Подофицерите са въоръжени с пистолети, взводният – с пистолет и сабя. Платната бяха малко над 100.

Вторият паметни го създаде полковник Петко Йотов, покойния началник на НВИМ. Сладкодумен разказвач и човек с изключителни познания по военна история. От него научих за причината за първия паметник. Той знаеше и цитираше имената на Началника на ГЩ и офицерите генерирали и довели до изпълнение тази идея. Да, захвана се бай Петко с изграждането на втория паметник. Колко усилия му е струвало, само той си знае. Успя. Сега в НВИМ могат да се видят основните образци танкове, БТР-и, артилерийски и ракетни системи, самолети и вертолети от БНА. Техника, която я няма или е на изчезване в БА. От три години не ходя на парада на 6-ти май. Съветвам ви и вас да не ходите. Ако някой иска да види сила и мощ - да посети НВИМ. Тези, които искат да гледат немощ и безсилие - да гледат военния парад на Гергьовден. Немощта и безсилието се демонстрират на фона на състав мажоретки в присъствието на съвременните ни скудоумни политици. А генералите, водещи парада са стигнали до там да маршируват десен крак, дясна ръка.

Сигурен съм, че бай Петко гледа целия този цирк.Любува се на паметника, които създаде и лекичко се подсмихва под хубавия си юнашки мустак.

Полковник от резерва Иля Христов