На днешния ден, преди 620 години, Търново е превзето от турците, т.е. изгубили сме свободата си, в името на която днес цяла България демонстрира недоволството си от продажни политици и ДПС-назначенията на Делян Пеевски, областни управители...
Помните ли? 17 юни 1393 г. Търново е превзето от турците. От тогава 620 години. Повече от 30 поколения. Какво изгубихме на 17 юни? Свободата? Да, тя е жизнено важна за човека и народа. Но след пет века – ето отново свободни. И пак нещо липсва. Не можем да го намерим и до сега. Държавността я няма. Къде е държавността във всеки от нас и в народа като цяло.
Държавността не може да съществува без държава. Обратното е възможно. Държавата може да съществува без държавността. Нашата най-нова история го доказва. Какво е държавата? Политическа общност, т.е. обществени отношения и връзки между населението, правителство, вътрешен и външен суверенитет. Ето ги атрибутите на държавата. А какво е държавността? Трудно ще намерите точно и ясно определение за тази категория. И знаете ли защо? Защото по нашите земи държавността е изчезнала преди 620 години. Ние не я носим в себе си. Н е я познаваме. Държавността е качество. Тя не може да се измери. Или я имаш или не. И аз не мога да кажа какво е държавност. Не знам. Аз съм син на моя народ, който вече 620 години живее без държавност. С моя опит и знания мога да дам някакво определение, но то ще е изкуствено. Не съм възпитаван, не съм учен на това, какво е държавност. Интуитивно чувствам, че е повече от „любов към Отечеството” и всичките там любови и преданости.
Историята ни припомня какво се случва, когато има държавност. 1277 г. Въстанието на Ивайло. Слаба власт. Държавата в опасност. Източната част е заплашена от монголско нашествие. Държавността сработва. Лидер, подкрепян от народа в защита на държавата. Или както пееше Висоцки: „А у нас такой народ. Когда Родина в опасности все идут на фронт...”. Дори не се нуждае от превод.
Какво изчезна след 17 юни 1393 г. Изчезна българската аристокрация. Изчезна носителят и проводникът на държавността. Вижте немците, французите, италианците, че ако ще и поляците. Хората от тези народи притежават качеството държавност, защото тяхната аристокрация го е насаждала, култивирала и развивала. Тук няма да се спираме на методите. Понякога държавността се е налагала с брадва. Така княз Борис I налага християнството и въвежда славянската писменост. Да, именно налага. По нашите земи, на нашия народ християнството е наложено за разлика от народите на западна Европа. В Римската империя християните са умирали за вярата на арените разкъсани от хищници или убивани от гладиатори. Борис е убивал, за да наложи новата вяра. Помните ли Стефан Данаилов: ‘...него, жена му и целият му род...”. И така десетки болярски родове. Защо болярите? При тях държавността е най-силна. Ако се премахнат или пречупят по-лесно ще се въведе новата вяра. Може би това е и една от причините, нашият народ да не е толкова религиозен. В какво е разликата – покръстване или помохамеданчване. И едно и другото е наложено със сила.
Сигурен съм, че българската поговорка Бог високо, цар далеко не е от турско. Тя се е родила през второто българско царство. Тогава, болярите са налагали закона. Те са насаждали и развивали държавността. Краде. Отсечете му едната ръка. Лъже или мами – отрежете му езика. Но, гледай и слушай болярина. Бог е високо, а царят далеко. За това слушай и изпълнявай. Защото ако годината е лоша и няма зърно, той, болярина ще даде да се презимува. За това и смазвай редовно меча и поддържай сбруята.
В най-новата ни история се направи опит да се възстановят условията за развитието на държавността. Бяха внесени аристократи. Първо Батенберг, а след това и Фердинанд. Краткият период до 9 септември 1944г. не позволява да се зароди и израсте българската аристокрация.
От 44-та до 89-та година са станали и станаха много хубави неща. Но липсата на държавност остана. Защо не се зароди? Спомнете си Ленин: „Комунизмът може да победи в една отделна, икономически развита страна”. Така ни учеха. С това твърдение на Ленин ни казваха, че е доразвит Маркс. Аз винаги съм си задавал логичния за мен въпрос. Защо комунизмът не може да победи в бедна и изостанала страна? Сещате се, нали. В такава страна няма какво да се краде, гепи, гуши, папа, лапа. Да продължавам ли? Някъде да виждате държавност? През 80-те години народът разбра какво става и каза: „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”. Забележете. „Те”. Това не е държавата и държавността. Това е заверата, кликата, бандата.
След 89-а нищо за държавността. До сега преход към нищото. Честно казано не знам на къде е изходът. Вижте Франция – първа, втора, трета, четвърта, сега е петата Република. Никой не е премахнал или унищожил аристокрацията. В Република Италия също. Така е и във Федерална република Германия.
Не съм монархист и не разбирам от монархизъм. Не съм живял в такъв режим. Не съм изпитал хубаво и лошото от него, за да го отхвърлям или поддържам. Анализирам само фактите. В днешните западни републики, аристокрацията съществува и е носител на държавността. Там, където тя е унищожена властва безвремието. Може би 17 юни трябва да се празнува тържествено. С погребални речи и песни. Това е дата, която ни направи безродници.
Полковник от резерва Иля Христов
