Околна среда: Архив 2015

28
Мар '14

 Край на руската зависимост в поддръжката на системите за противовъздушна отбрана и изтребителната авиация

28 март 2014г.

"Нужна е и модернизация, заради новите предизвикателства. Как точно ще изглеждат решенията - зависи от това, как ще се развият събитията по-нататък около Украйна. Един извод е категорично ясен в момента: това е, че България трябва да се освободим от остатъчна зависимост в поддръжката на въоръжения, оборудвания и системи за управления от страни партньори, които могат да бъдат недоброжелателни", коментира Тодор Тагарев по време на форум по повод десетата годишнина от членството ни в НАТО. Министърът на отбраната в правителството на ГЕРБ Аню Ангелов коментира от своя страна, че е нужно по-сериозно ангажиране на НАТО в Черноморския регион. "Добре е и Министерство на отбраната да вложи повече усилия по отношение на постигането на едно предварително планиране на извънредни ситуации в Югоизточна Европа. Такъв план има за Полша и Балтийските държави, но не само те могат да бъдат засегнати при едно бъдещо негативно развитие на нещата", каза Ангелов.

 

Европейската комисия започва обществена консултация онлайн относно защитата на инвеститорите в ТПТИ

28 март 2014г.

 

Като част от постоянните усилия преговорите със САЩ да бъдат възможно най-откритите и прозрачни търговски преговори до момента, Европейската комисия започна обществена консултация относно защитата на инвеститорите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Освен това Европейската комисия сметна за необходимо да започне тази конкретна обществена консултация в отговор на разгарящия се публичен дебат и повишената загриженост за УСИД в рамките на ТПТИ.

 

Целта на консултацията е да се определи по-добре подходът на ЕС към темата за защитата на инвеститорите и УСИД в преговорите за предложеното споразумение, като се даде на всички заинтересовани страни възможност да представят своите забележки.Комисията възнамерява да гарантира, че защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата отразява най-добрите практики не само в ТПТИ, но и във всички нови инвестиционни споразумения на ЕС. Стремежът е в ТПТИ и в други бъдещи инвестиционни споразумения, подписани от ЕС, разпоредбите относно защитата на инвеститорите да станат много по-ясни, отколкото са в над 3000-те инвестиционни споразумения, които понастоящем са в сила в световен мащаб. Комисията също така се стреми уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в ТПТИ да стане по-прозрачно и по-отговорно, отколкото е в момента, включително от предвиденото в настоящите двустранни инвестиционни споразумения между държавите — членки на ЕС, и САЩ, които ще бъдат заменени от ТПТИ. Същото намерение се отнася и за други бъдещи инвестиционни споразумения на ЕС с държавите извън ЕС.

 

Трябва да се отбележи, че Европейската комисия договаря инвестиционните разпоредби в ТПТИ според насоките на държавите членки. Темата за защитата на инвеститорите и УСИД е част от указанията за водене на преговори, единодушно дадени на Европейската комисия от държавите — членки на ЕС, през юни 2013 г. В търговските преговори между ЕС и САЩ — както във всички търговски преговори — институционалната роля на Европейската комисия е да преговаря от името на всички 28 държави — членки на ЕС, под техен надзор и демократичен контрол. Европейският парламент също така осигурява демократичен контрол по време на процеса на преговори, тъй като има достъп до същите документи, предоставени и на държавите членки. Най-важното е, че в крайна сметка Европейският парламент ще реши чрез гласуване в края на целия процес на преговори дали сключената сделка да бъде приета. Текущият обществен дебат е важен и навременен, но съществуват някои погрешни схващания и дори заблуди по отношение на целите на УСИД в рамките на преговорите за ТПТИ. Например често се твърди, че преговорите за защитата на инвеститорите в рамките на ТПТИ ще позволят на предприятията да съдят правителствата всеки път, когато печалбите им намалеят вследствие на приемане на ново законодателство. Редица важни текущи дела във връзка с действащи международни споразумения породиха загриженост относно правото на правителствата да приемат законодателство за защита на околната среда или на потребителите, без да се стига до завеждане на съдебни дела от предприятията.

 

В обществената консултация се изясняват темите, които ЕС цели да подобри, за да гарантира, че уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в рамките на ТПТИ гарантира правото на правителствата да приемат закони в полза на обществения интерес. В нея се обяснява как Комисията се стреми да въведе в ТПТИ най-съвременни разпоредби относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата, които могат да създадат прецедент по отношение на бъдещи търговски споразумения. В тази връзка тя призовава участниците да дадат коментари и мнения по редица подробни въпроси.

 

„Надявам се, че когато хората се информират в детайли какво искаме да включим в споразумението, те ще се убедят, че ние се борим за по-добра система от съществуващата в момента“, каза комисарят на ЕС по въпросите на търговията Карел де Гухт. „Приканвам заинтересованата общественост да сподели с нас идеи и коментари относно това дали предложеният от ЕС подход за ТПТИ постига правилния баланс между защитата на инвеститорите и защитата на абсолютното право и възможността на правителствата в ЕС да предприемат регулаторни мерки в защита на обществения интерес“.

 

Както обикновено, обществената консултация ще се проведе изцяло онлайн. Въпросникът обхваща около 12 основни въпроса, които представляват интерес, в това число правото на регулация, справедливото и равноправно третиране на инвеститорите и прозрачността на уреждането на спорове между инвеститорите и държавата. Също така ще бъде поставен отворен въпрос, което ще даде възможност за по-общи коментари. В допълнение към общото обяснение на защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата, както и на начина, по който Комисията иска да подобри ситуацията, към всеки въпрос има обяснение на дадената тема и проблем, на положението в рамките на действащите инвестиционни споразумения и на подобренията, които ЕС предлага по ТПТИ. Въпросите са придружени и от свързани с тях правни текстове, предложени от ЕС като основа за преговорите по ТПТИ. Консултацията ще бъде достъпна онлайн на английски език от днес. Преводи на всички други езици на ЕС ще бъдат на разположение възможно най-скоро. Обществената консултация ще продължи 90 дни от момента на публикуване онлайн на последния превод на „текста на консултацията“ на официален език на ЕС..Тази система ще гарантира, че никой европейски гражданин и никоя организация няма да са в неблагоприятно положение поради своя роден език.

 

 

 

Организираната от Комисията обществена консултация относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата в ТПТИ обяснява как предложеният от Комисията подход в преговорите се основава на извлечените поуки от съществуващите инвестиционни договори и как работи системата за арбитраж в рамките на съществуващото уреждане на спорове между инвеститорите и държавата. Предложеният от ЕС подход е насочен към проблемите и недостатъците, които са често посочвани в обществените дискусии относно защитата на инвестициите и уреждането на спорове между инвеститорите и държавата.

 

Комисията желае да разработи нов и иновативен подход, за да реши тези проблеми чрез два вида мерки:1. Уточнява и подобрява правилата за защита на инвестициите, за да се гарантира, че правото на регулиране не е накърнено.2. Изгражда модерна, прозрачна и ефикасна система за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата, посредством следните дейности:mредотвратяване на риска от злоупотреба със системата, повишаване на прозрачността на системата за арбитраж, предотвратяване на конфликти на интереси или пристрастност на арбитрите, осигуряване на по-добра съгласуваност и контрол, упражняване на контрол на споразумението, поясняване, че уреждането на спорове между инвеститорите и държавата ще се прилага само за нарушения на разпоредби за защита на инвестициите, а не за други части от ТПТИ.

 

Гореизброените подобрения ще изяснят и усъвършенстват баланса между защитата на инвеститорите, от една страна, и правото на регулация от страна на държавата, от друга. С изложените аспекти на публичната политика предложените за ТПТИ разпоредби относно инвестициите и уреждането на спорове ще коригират очевидните слабости в съществуващите споразумения за инвестиции.

 

 

Парламентът ратифицира меморандума за създаване на център на НАТО

19 март 2014г.

Парламентът ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на България, Министерството на националната отбрана на Гърция и министъра на националната отбрана на Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк,САЩ. Проектът за изграждане на центъра е деклариран от България на срещата на върха на НАТО в Чикаго като част от проектите по инициативата "Интелигентна отбрана". Съгласно меморандума за разбирателство, България, в качеството си на страна домакин, осигурява първоначалното финансиране, логистичното осигуряване и инфраструктура за изграждането на центъра. След влизане в сила на меморандума и след акредитиране на центъра от Алианса, разходите за неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни, се посочва в мотивите към законопроекта за ратифициране на документа. Парламентът ратифицира и Споразумението между правителството на България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) относно присъединяването на страната ни към Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) и свързаните ред и условия. Депутатите ратифицираха и Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), както и Протокола за привилегиите и имунитетите на организацията. България получава пълни права на глас в Съвета на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници с влизане в сила на Конвенцията. Това става в деня на депозиране на документите за ратификацията, а Протоколът за привилегии и имунитети влиза в сила 30 дни след датата на депозиране на инструментите за ратификацията, се посочва в доклада на правната комисия.

 

Варшава, Прага и Будапеща са по-сигурни в руско-украинската криза

Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни

11 март 2014г.

Преди 15 години Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО - решение, от което днес изразяват задоволство в контекста на руско-украинската криза."НАТО е най-сигурният алианс, към който Полша някога е принадлежала", коментира полският министър-председател Доналд Туск при посещение във военна база в северния град Шемировице.Отварянето на Изток даде начало на разширяването на Северноатлантическия съюз към други бивши членки на Организацията на Варшавския договор. На 12 март 1999 година, след 10 години трудни преговори, Варшава, Прага и Будапеща бяха първите. Други бивши комунистически страни от Централна Европа - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения - направиха същото през 2004 г., заличавайки разделенията от Студената война. Ако не бяха членове на НАТО, за Полша и балтийските страни конфликтът в Украйна би бил "крайно драматична заплаха", смята бившият полски президент Александър Квашневски. "Ако Полша не бе в НАТО, балтийските страни, без съмнение, също нямаше да членуват в алианса. В този регион щеше да има вакуум в сигурността и този вакуум би могъл лесно да се запълни от някой друг", заяви в неделя Квашневски."Но днес, благодарение на чадъра на НАТО, ние можем да спим много по-спокойно", допълни той.62 процента от поляците одобряват членството на своята страна в организацията, а едва 4 на сто се обявяват против, показва наскоро направено проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS). Руско-украинската криза възроди призрака на нова студена война и Полша, притеснена от действията на Москва за собствената си сигурност, се позова на учредителния договор на НАТО, който предвижда консултации, когато държава членка сметне сигурността си за застрашена. В желанието си да вдъхнат увереност в източноевропейските си съюзници от НАТО, Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни. Дванайсет изтребителя Ф-16 и 300 американски войници ще пристигнат в Полша до четвъртък, за да участват във "военно учение, което е изтеглено по-рано от предвиденото и ще бъде в разширен формат в напрегнатата политическа обстановка във връзка със ситуацията в Украйна", заяви говорителят на полското министерство на отбраната Яцек Сонта. Руснаците и украинците уверяват, че търсят дипломатическо решение на въпроса за сепаратисткия полуостров Крим. Руският президент Владимир Путин защитава правото му да се присъедини към Русия, а Киев призовава САЩ да възпрат "агресията" там. Вашингтон и Лондон станаха гаранти, заедно с Русия, на териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г.

"В днешно време НАТО вече не е вече организацията, която победи СССР, не е вече алиансът, към който се присъединихме преди 15 години, но аз продължавам да смятам, че това е най-добрият вариант за нас що се отнася до сигурността", подчерта в Прага чешкият генерал Андор Шандор, реномиран експерт и бивш шеф на военното разузнаване."Присъединяването позволи на нашата армия да научи много неща, достигнахме западните норми в много отношения и към днешна дата много войници са участвали в мисии, били са на обучения и са заемали постове, смятам че това е положително", каза той. "Унгария също изрази задоволство, че е влязла в НАТО. "Присъединяването към НАТО действително се оказа нетно предимство за Унгария. То ни закотви в трансатлантическата общност", заяви Ищван Балог, специалист по въпросите на отбраната в Унгарския институт за международни дела. "Опитът, който придобихме при боевете в Афганистан, показали как функционира военна среда през 21 век, допринесе също за развитието на унгарската военна наука", допълни той. Ищван Дярмат, експерт по отбраната и бивш дипломат, президент на неправителствената организация Международен център за демократичен преход, допълни: "Опитът на Унгария в НАТО бе много положителен. Постигнахме голям напредък, откакто се присъединихме".

 

Варшава, Прага и Будапеща са по-сигурни в руско-украинската криза

Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни

11 март 2014г.

Преди 15 години Полша, Чехия и Унгария се присъединиха към НАТО - решение, от което днес изразяват задоволство в контекста на руско-украинската криза."НАТО е най-сигурният алианс, към който Полша някога е принадлежала", коментира полският министър-председател Доналд Туск при посещение във военна база в северния град Шемировице.Отварянето на Изток даде начало на разширяването на Северноатлантическия съюз към други бивши членки на Организацията на Варшавския договор. На 12 март 1999 година, след 10 години трудни преговори, Варшава, Прага и Будапеща бяха първите. Други бивши комунистически страни от Централна Европа - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения - направиха същото през 2004 г., заличавайки разделенията от Студената война. Ако не бяха членове на НАТО, за Полша и балтийските страни конфликтът в Украйна би бил "крайно драматична заплаха", смята бившият полски президент Александър Квашневски. "Ако Полша не бе в НАТО, балтийските страни, без съмнение, също нямаше да членуват в алианса. В този регион щеше да има вакуум в сигурността и този вакуум би могъл лесно да се запълни от някой друг", заяви в неделя Квашневски."Но днес, благодарение на чадъра на НАТО, ние можем да спим много по-спокойно", допълни той.62 процента от поляците одобряват членството на своята страна в организацията, а едва 4 на сто се обявяват против, показва наскоро направено проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS). Руско-украинската криза възроди призрака на нова студена война и Полша, притеснена от действията на Москва за собствената си сигурност, се позова на учредителния договор на НАТО, който предвижда консултации, когато държава членка сметне сигурността си за застрашена. В желанието си да вдъхнат увереност в източноевропейските си съюзници от НАТО, Съединените щати решиха да увеличат съвместните въздушни учения с Полша и да засилят участието си в защитата на въздушното пространство на балтийските страни. Дванайсет изтребителя Ф-16 и 300 американски войници ще пристигнат в Полша до четвъртък, за да участват във "военно учение, което е изтеглено по-рано от предвиденото и ще бъде в разширен формат в напрегнатата политическа обстановка във връзка със ситуацията в Украйна", заяви говорителят на полското министерство на отбраната Яцек Сонта. Руснаците и украинците уверяват, че търсят дипломатическо решение на въпроса за сепаратисткия полуостров Крим. Руският президент Владимир Путин защитава правото му да се присъедини към Русия, а Киев призовава САЩ да възпрат "агресията" там. Вашингтон и Лондон станаха гаранти, заедно с Русия, на териториалната цялост на Украйна, когато бившата съветска република се отказа от ядрения си арсенал през 1994 г.

"В днешно време НАТО вече не е вече организацията, която победи СССР, не е вече алиансът, към който се присъединихме преди 15 години, но аз продължавам да смятам, че това е най-добрият вариант за нас що се отнася до сигурността", подчерта в Прага чешкият генерал Андор Шандор, реномиран експерт и бивш шеф на военното разузнаване."Присъединяването позволи на нашата армия да научи много неща, достигнахме западните норми в много отношения и към днешна дата много войници са участвали в мисии, били са на обучения и са заемали постове, смятам че това е положително", каза той. "Унгария също изрази задоволство, че е влязла в НАТО. "Присъединяването към НАТО действително се оказа нетно предимство за Унгария. То ни закотви в трансатлантическата общност", заяви Ищван Балог, специалист по въпросите на отбраната в Унгарския институт за международни дела. "Опитът, който придобихме при боевете в Афганистан, показали как функционира военна среда през 21 век, допринесе също за развитието на унгарската военна наука", допълни той. Ищван Дярмат, експерт по отбраната и бивш дипломат, президент на неправителствената организация Международен център за демократичен преход, допълни: "Опитът на Унгария в НАТО бе много положителен. Постигнахме голям напредък, откакто се присъединихме".

 

Не става дума за война

Минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара

 

4 март 2014г.

Всички се страхуват да не избухне война. Това е правилно иестествено. Малцина искат война. Което също е правилно и естествено. Но е неправилно и неестествено - нещо повече, неумнои безотговорно е публично да разсъждаваш за война и да плашиш хората с война, без да разбираш що е то - или ако разбираш, но съзнателно заблуждаваш широката публика. Естествено говоря за "войната с Украйна", която според някои"вече е разпалена от Русия", или щяла "да бъде разпалена всеки момент". Разбира се, за предпочитане е да чуем такива разяснения от официални представители на Русия. Тъй като обаче те не ги правят - по неясни за мен мотиви, аз ще направя каквото мога. Много и твърде сериозни са причините, изключващи всяка възможност за "война между Русия и Украйна". Основният проблем на войната (също и в този хипотетичен случай) не е да бъде разгромена една армия и овладяна някаква територия. Въпросът е как ще погледне на това населението на тази територия и какво да се прави там занапред. Най-малко една трета от жителите на Украйна (в западните й области, естествено) изобщо не се канят да приветстват влизането на руски войски в страната и дори ще окажат съпротива. Мнозина - с оръжие в ръце. Значи трябва да се потисне съпротивата не на слабомощните украински въоръжени сили, а на гражданското (въоръжено) население. Москва безспорно го разбира. И само заради това е абсурдно дори хипотетичното предположение, че руската армия ще окупира цялата територия на Украйна. Да продължим. Щом си окупирал една страна, принуден си: 1. да наложиш окупационен режим; 2. да осигуриш с всичко необходимо хората в окупираните територии. А в Москва, то се знае, не управляват идиоти. Там схващат какво означава да поемат издръжката (дори ако всички украинци останат лоялни) на 45 милиона души - една трета от населението на Русия. Включително на целия Майдан заедно с Яценюк и Кличко. Издръжката на една страна, обременена с държавен дълг от 70, ако не и от 140 милиарда долара, и с неефективна икономика. Това ще е безумие. Ето и втората причина, която прави невъзможно всякакво въоръжено нахлуване в Украйна. Третата: една "окупация" винаги представлява временен режим. Какво следва обаче? Да решаваме заради Украйна всичките й оплетени, включително финансови въпроси? Колко години и десетилетия ще трае това? Четвъртата причина. Започне ли Русия война срещу Украйна, това неизбежно ще предизвика гражданска война между - условно казано - украинския Изток и украинския Запад, най-малкото в Централна Украйна. Въоръжените "активисти на Евромайдана" (всъщност бойци терористи) впрочем разпалиха вече такава война. Засега тя се свежда до сблъсъци тук и там, а цялата вина за избухването й лежи върху онези, които провокираха конфронтацията в Киев, и върху западните им покровители. Русия няма нищо общо тук.

Друг въпрос е, ако руски войски нахлуят и плъзнат из цяла Украйна. Тук вече нещата не опират само до морална и политическа отговорност - Русия ще бъде принудена да участва в потушаването на гражданска война, и то от двете страни едновременно. Естествено федерацията никога не ще се включи по своя инициатива в тъй очевидно губеща авантюра. Петата причина - една от дреболиите, съществени обаче в днешните условия. В Украйна има олигарси, които биха се отказали от каквото пожелаете, но не и от своите богатства. Че Кремъл невинаги знае какво да прави със собствените си олигарси - дали ще се нагърби сам с нещата около местните? Може да се посочат още множество свръхочевидни причини, сочещи, че никой в Москва не е замислял никаква мащабна война с Украйна, не планира такава и даже не би започнал подобен "експеримент". Без да споменавам дори тясно "хуманитарните" аспекти от всичко, приписвано на Русия във връзка с въображаемото въоръжено заграбване на Украйна. Затова всички приказки, че Путин замисля "малка победоносна война" (камо ли с цел "окончателно да удуши вътрешната /руска/ опозиция"), са най-малкото глупост, изричана в най-добрия случай от хора невежи. Реална обаче е перспективата да бъде защитавано с оръжие руското население в Украйна там, където ще го застрашават политически или физически репресии, и по негова молба. Това, първо, не налага никакво "масирано нахлуване", никаква "война с Украйна". Второ, може да стане реалност само "в краен случай" - сиреч в случай, че стане трагична реалност физическото унищожаване на руснаци и други неприели "новата власт" в Киев. Трето, в операции от този род не е наложително да се използват "наборници", "хлапета", с което днес някои подчертано спекулират и което буди сред други искрени страхове. Четвърто, отделно трябва да се проучи обосновани ли са въпросните операции политически, хуманитарно и в правен аспект. Фактически Кремъл вече заяви, че има съответната готовност. И тъкмо това може да е тема за сериозни (не спекулативни) публични, експертни и политически дискусии. Пето: в разрез с ангажираното (вътрешно или външно) мнение на хората, според които Украйна не може да се разпадне без намеса отвън, това е доста реална перспектива. От една страна, може - и причините не са малко. От друга, външна намеса вече има: това е намесата на Запада (всичко свързано със събитията от последните месеци след лидерския форум на ЕС във Вилнюс). Точно тя превърна в реална потенциалната заплаха от разпадане на Украйна. И точно с оглед на тази възможност (разпадане на Украйна) Русия (доколкото сред украинските граждани има 8 милиона, а фактически най-малко 20 милиона руснаци) трябва да е готова да ги брани, включително с въоръжена сила. Естествено обаче и в този случай изобщо не може да става дума за окупация на Украйна (вж. горепосочените причини).

 

Всъщност онези на Запад, които се боят от "въоръжено нахлуване на Русия в Украйна", имат възможност да предотвратят тази заплаха (реална или мнима). Трябва просто да поемат издръжката на всичките 45 милиона граждани на Украйна, на цялата украинска промишленост. Ако Западът даде утре на Турчинов и Яценюк 100 милиарда долара, провокираната от него самия заплаха - Украйна да се разпадне - тутакси ще изчезне. Е, ще трябва да свърши и още едно-друго (например да предотврати управление на националистите), но минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара.

Виталий Третяков, "Взгляд"

Отношенията между Украйна и НАТО ще пострадат сериозно

 

20 февруари 2014г.

Ако армията излезе срещу опозицията, отношенията на Украйна с НАТО ще пострадат сериозно, предупреди вчера ръководството на Украйна генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от ИТАР-ТАСС. Расмусен отправи настойчив призив към украинското правителство да се въздържа от по-нататъшно насилие и заяви, че ако армията излезе срещу опозицията, отношенията на Украйна с НАТО ще пострадат сериозно. Пресслужбата на алианса засега не е коментирала съобщенията за споразумение между президента и водачите на опозицията, отбелязва ИТАР-ТАСС. Макар и Украйна понастоящем да не иска да става член на НАТО, страната си сътрудничи с алианса в редица области. Киев има 28 свои войници в мисията на НАТО в Афганистан, посочва Ройтерс.

Pазминаването между потребности и налични ресурси се отразява зле на отбранителните способности

Декларираме 50 формирования за колективната отбрана на НАТО, като 35 от тях са продължение от пакета "Цели на въоръжените сили" от 2008 година

5 февруари 2014г.

Системното разминаване между потребностите на сектора за отбрана и наличните ресурси през годините продължава да се отразява негативно върху отбранителните способности на Българската армия, заяви министърът на отбраната Ангел Найденов в изказването си при откриването днес на двудневната конференция на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов в София. Финансовият недостиг допълнително усилва натрупания през годините негативен ефект от слабости и пропуски в управлението на системата за отбрана. Пред нас продължава да стои предизвикателството да намерим оптимален баланс между разполагаемите ресурси и планираните отбранителни способности заизпълнение на задачите на въоръжените сили, както и да повишим ефективността от изразходването на средствата, колкото и да са те, посочи Найденов. През настоящата година ще продължи трансформацията на въоръжените сили, акцент в нея ще бъдат професионализацията им, разбирана като повишаване на професионалната подготовка на всички категории военнослужещи, както и модернизацията. Сред основните приоритети Найденов посочи прегледа на структурата на въоръжените сили, който вече е в ход и ще приключи до края на юни, като цели отговор на въпроса какво е постигнато, а не да бъде съкращаван личен състав, както това е ставало преди. Намеренията са като резултат от прегледа през втората половина на 2014 г. при необходимост да бъде разработена и внесена за приемане в парламента програма за развитие на въоръжените сили, включваща основните параметри, или нов план за развитие на въоръжените сили с продължителност от 4 до 6 години. Ще бъде изготвена финансово осигурена програма за модернизация, посочи Найденов, който се надява, че тя няма да остане на нивото на инвестиционни намерения. Найденов припомни, че съгласно с приетия пакет за "Цели на способностите 2013" "ние сме приели за изпълнение 55 цели, които трябва да реализираме до 2028 г., на обща стойност малко над 2 млрд. и 300 млн. лева. Декларираме 50 формирования за колективната отбрана на НАТО, като 35 от тях са продължение от пакета "Цели на въоръжените сили" от 2008 година. От тях 20 са преминали сертификация, но са сертифицирани с някои ограничения, което трябва да се промени. Средата за сигурност, в която работим, не се е променила в сравнение с предишната или по-предишни години, и ако изобщо може да се забележи промяна, то тя не е към повече сигурност и стабилност", отбеляза Найденов. Остават динамиката и високата непредсказуемост, асиметричните рискове. В страната една от "светлинките в тунела" е оптимизмът в началото на годината по отношение на инвестиционната активност, национални или чуждестранни инвестиции и икономически растеж, съчетан с подобрена събираемост на държавните приходи и вземания. Ще доведе ли това до подобряване на ситуацията от социална гледна точка - трудна прогноза, но отговорът е по-скоро "да", посочи Найденов. По думите му това със сигурност ще намали напрежението в обществото и ще създаде по-благоприятна среда за реализация на намеренията и очакванията на българските граждани.

13
Дек '13

 Осем технологии, които ще следим през 2014 година

14 декември 2013г.

Технологичните тенденции на 2013 година ще зададат тона през идната година. Ето на какво може да се обърне внимание. Всичко в движение: всичко се случва онлайн, тъй като смартфоните и таблетите стават все по-популярни. Да провериш мeйла си или Facebook в движение вече е нещо съвсем обичайно. Сега мобилните устройства са за пазаруване и за банкиране. Всичко това води до загуби на пазарите за персоналните компютри и фотоапарати. Анализаторите отбелязват, че производителите ще трябва да бъдат в крак с навиците на потребителите, ако искат да останат в бизнеса.

Цифрови очила, умни часовници: Компютрите, които стават за носене са следващото голямо нещо. Очилата на Google с екран на окото и онлайн връзка могат да бъдат пуснати в широка употреба през 2014 година, а Samsung може да пусне обновен умен часовник GalaxyGear, макар че отзивите за него не бяха добри. Обсъжда сесъщо така iWatch на Apple.

Триизмерният печат: Този нов начин на печат може да създаде от пистолети до дръжки за врати и резервни части за съдомиялни. Изглежда технологията скоро ще бъде широко продавана, тъй като става по-евтина. Веригите за онлайн търговия очертават свят, в който хората пазаруват в интернет и след това си принтират покупките вкъщи.

Самоуправляеми автомобили: Това, което до неотдавна е било научна фантастика сега е обект на реална конкуренция: да бъде пусната на пазара първата самоуправляваща се кола. Google, Daimler, Nissan и Continental (който произвежда части за автомобили) участват в състезанието. Неочаквано изглежда възможно такива автомобили да има по пътищата до 2020 година, въпреки че остават някои законови и технически пречки. Отделни елементи от тези нови технологии вече стават стандарт в луксозните автомобили.

Свързаният с мрежата дом: След като години бяха обсъждани неща от типа на свързани с интернет миялни машини, сега всичко от лампите до отоплението най-накрая може да бъде контролирано чрез смартфоните. През следващите години може да има до 50 милиарда неща, свързани в мрежа онлайн, макар че секторът все още работи по общите стандарти. Голямото количество данни: Съвременният живот произвежда все повече данни. Сега мощни компютри се опитват да ги превърнат в полезни факти, които да се използват за разпознаването на ширещи се болести, за предотвратяването на катастрофи или за преки производствени линии, които да покриват сегашните нужди. Неотдавнашни скандали, свързани с личните данни, обаче могат да застрашат този процес.

Биткойн и т.н.: В началото на годината един биткойн се разменяше срещу 13 долара. Сега един биткойн струва над 1000 долара, като цената продължава да расте. Дигиталната валута, която не се регулира от никоя страна и е налична само онлайн, повдига въпроси сред финансовите експерти за валутните колебания и как се отразява това на очакванията на клиентите. Криптирана защита: Методите за защита на електронната комуникация не са нищо ново, но станаха по-популярни от всякога с вълната от новини за програми за следене, предпочитани от американските шпиони. Много от методите бяха доста сложни за обикновените потребители досега, но могат да станат по-достъпни с увеличаване на търсенето. Очаква се също така на пазарите да се появи по-стабилен софтуер за кодиране.

 

2014 година ще донесе промени в ЕС и НАТО

Въпросът с разширяването на Шенген обаче показа, че националните интереси биват поставяни над общоевропейските ценности и принципи

10 декември 2013г.

Предстоящата 2014 г. ще донесе значителни промени в управлението на Европейския съюз и НАТО. В края на май догодина стотици милиони европейци ще бъдат поканени да изберат новия Европейски парламент, а наесен се очаква да бъде определен следващият генерален секретар на пакта. Изборите за ЕП се очаква да доведат до ново мнозинство в законодателната институция на ЕС, а то ще определи новия председател на бъдещата Европейска комисия и еврокомисарите. Очакванията са донякъде тягостни, доколкото е възможно националистическите и популистките партии да получат голяма подкрепа на изборите. Маргинални досега, тези партии вероятно ще съставят собствена парламентарна група. Съществуват опасения, че в най-добрия случай тя ще измести от третото място по численост в пленарната зала групата на либералите АЛДЕ, а според най-мрачните прогнози това ще бъде най-големият блок, на мнозинството.

ЗАЛОГЪТ ЗА ЕП

Възходът на национализма и популизма в ЕС, на т. нар. "патриотично насочени евроскептици", е очевиден и е подхранен отбежанския и имигрантския поток, както и от напълно отворения от1 януари догодина трудов пазар в Общността. Стара Европа се плаши, че прииждащите чужденци, чийто произход рядко се взима под внимание (бил той близкоизточен, африкански или източноевропейски), ще отнемат работата на местните хора и ще ограбят социалните каси, пълнени с данъците на работещите. Налице са опасения, че новодошлите ще повишат равнището на престъпността и ще направят по-уязвими местните хора. Статистиките на ЕК, които доказват, че основната част от прииждащите на Запад чужденци работят и допринасят за развитиетона местната икономика, не помагат за подобряването на отношението към имигрантите. Напротив, този дебат дава нов тласък на национал-популистките партии и в този разговор разумътзапочва да отсъства. Ако националистите и популистите получат мнозинство в следващия ЕП, съществува обосновано предположение, че ще бъдат предприети опити за промяна в законовата рамка на ЕС, свързана със свободното движение и други основни права. Подобен опит би бил блокиран от Съвета на ЕС, ако там все още умерените партии имат превес, както досега. Въпросът с разширяването на Шенген обаче показа, че националните интереси биват поставяни над общоевропейските ценности и принципи. Съвсем очевидно е, че тази тенденция ще се запази и задълбочи, а опасното е, че умерените партии са склонни да се увлекат по течението на популизма, за да останат на власт, както показа примерът с Великобритания. Кампанията за изборите вече е открита под мотото "Действай, съдействай, въздействай" и ще струва 16 милиона евро. Новото в нея е предварителното номиниране на кандидати за следващ председател на ЕК. Първи бе представен единният кандидат на социалистите - досегашният ръководител на ЕП Мартин Шулц (Германия). Либералите издигат кандидатурата на досегашния председател на парламентарната им група и бивш белгийски премиер Ги Верхофстат. През март догодина ще бъде оповестен кандидатът на Европейската народна партия, която наскоро претърпя удар от кончината на дългогодишния си ръководител Вилфрид Мартенс. В новия ЕП 12 държави, сред които и България, ще изгубят по едно място, за да се отвори пространство за представителите на новоприсъединилата се от 1 юли тази година към ЕС Хърватия, както и за да бъде спазен общият брой на евродепутатите, определен в договора от Лисабон. Единствено Германия ще изгуби три евродепутатски мандата. За пръв път в предизборната кампания се предвиждат дебати с кандидатите за председател на ЕК. Освен с определянето на нов председател на комисията и нови комисари, изборите за ЕП са свързани и с излъчването на нов председател на Европейския съвет на мястото на оттеглящия се в пенсия белгиец Херман ван Ромпой. Друг съществен залог е мястото на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността, заето досега от британската баронеса Катрин Аштън.

ЕС В СЛЕДВАЩИТЕ ПЕТ ГОДИНИ

В мандата 2014-2019 г. за първи път ЕС ще действа с намален бюджет. Кризата остави своя отпечатък върху това решение, което дава пряко отражение на системата от скачени съдове, определящи развитието на Общността. Една от основните опасности е, че с по-малко средства по-слабо развитите държави от ЕС ще забавят своето развитие, а това е в пряка връзка с желанието на техните граждани да се преселят в по-устроените райони на Европа. Колкото повече европейци се разселват, толкова повече нараства чувствителността към свободата на движение, а оттам и подкрепата за национал-популистите. Иначе казано, досегашните управници на ЕС сами заложиха препятствието, с което предстои да се сблъскат и го направиха под натиска на опозицията на национал-популистите, в чиято политическа изгода е това решение. Преди година очакванията бяха, че Европа ще бъде залята от лява вълна. Повод за тези прогнози даде избирането на френския президент социалист Франсоа Оланд. Освен че доверието към него постигна забележителен срив за една година, времето от влизането на Оланд в Елисейския дворец показа, че очакванията за лява промяна в ЕС са били прекомерни. Социалистите държат на тезата, че кризата е била предизвикана от консервативните правителства от ЕНП, затова на власт следва да дойдат левите сили, които да решат проблемите. В действителност обаче левите и десните имат друг проблем - популизма - а времето за победа над него се изчерпва и вероятно няма да бъде достатъчно до май догодина. Разширяването на ЕС - една от най-амбициозните и основни политики на Общността в осигуряването на мир и всеобщо благоденствие - навлезе в критична точка с оттеглянето на Украйна от споразумението за асоцииране през ноември, но получи лек тласък с насроченото подписване на споразумение за реадмисия с Турция. Неясна остава перспективата пред държавите от Западните Балкани, за които ЕК по-рано тази година представи доклади, очертаващи сериозни недостатъци по пътя към Общността. Добрият напредък на Сърбия, постижението в преговорите с Косово, са част от успехите. На другия полюс остават спорът между Македония и Гърция за името на бившата югославска република, както и преговорите с България по подписването на споразумение за добросъседски отношения. Институциите на ЕС бяха видимо разочаровани от показателните събития в Украйна, но от гледната точка на надигащия се европейски национал-популизъм това развитие е по-скоро благоприятно. Едва ли традиционните партии в ЕС биха спечелили от подкрепа на възможността нови 40 милиона души (близо 10 процента от населението на Общността) да получат ясната перспектива за пълноправно членство и произтичащите от това неудобства от свободата на движение и работа.

НАТО И НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

През септември 2014 г. в Южен Уелс НАТО ще определи своя нов генерален секретар. Обичайно в надпреварата за този пост участниците са тайна до последния момент. Досега се споменават имената на кандидати от Италия, Белгия, Германия, Канада, Полша и дори Румъния, които биха поели политическото ръководство на пакта, поверено в последните години на датчанина Андерс Фог Расмусен. Пред алианса стои голямата задача да приключи най-мащабната мисия в своята история - изтеглянето на силите на ИСАФ от Афганистан - и вероятното откриване на новата мисия "Решителна подкрепа", която да обучава силите за сигурност в азиатската държава. След като подкрепи борбата с производството на опиум в Афганистан (бележещо постоянен подем в последните години) и т. нар. арабска пролет с известните хаотични и кървави последици, НАТО възнамерява да премине "от състояние на разгръщане, в състояние на готовност", без да се намесва в Сирия. За решаване остават въпросите за финансирането на алианса, където САЩ запазват главната си роля, както и за модернизацията и уеднаквяването на способностите в сянката на кризата и ограничените военни разходи. Нерешен остава въпросът за развитието на европейската противоракетна отбрана. Според Русия противоракетният щит става излишен с постигнатата договореност по иранската ядрена програма. Според НАТО щитът цели защита от бомбени нападения, а не от разпространението на ядрено оръжие. В този разговор изглежда двете страни все още не се чуват и проблемът едва ли е в превода. В допълнение стоят темите за разширяването на НАТО, чиито врати "остават отворени" - за Украйна, Грузия, Македония и останалата част от Балканите. Въпросителни пред бъдещето на военната организация, създадена в отговор на Студената война през 1949 г., повдигат едностранните или многостранните военни операции на съюзниците, извън рамката на пакта. Пример за това са действията на Франция в Мали от тази година, когато бе съставена своеобразна "коалиция на желаещите", без зачитането на общото мнение на страните от НАТО и без решенията да бъдат подлагани на всеобщо добрение от държавите от военния блок. Най-светлата перспектива пред алианса остава предстоящото през 2016 г. преместване на неговата щаб-квартира от панелния комплекс в покрайнините на Брюксел в нова лъскава дъговидна сграда в съседство, изградена за 17 години на цена от един милиард долара. Това ще бъде второто голямо преместване, след като през 1967 г. централата на алианса спешно напусна центъра на Париж покрай оттеглянето на Франция от военното командване на алианса. В нов дом, НАТО ще продължи да търси самоличността си, поставена пред изпитание от недостига на средства, разпадането на Варшавския договор и съмнителните постижения от политическите решения за намеса в кризи, в които политиците не успяха да вникнат. В устрема на центробежни, а не центростремителни сили, организацията разполага с най-основната задача - да се самосъхрани.

 

 

Италиански чиновници искат средства за вечери, танцьорки на пилон,за боядисване на коса...

В Сардиния лоялен на Силвио Берлускони чиновник бил арестуван заради присвояването на 250 000 евро от общински хазни, от които той използвал 23 000 евро, за да плати разходите за сватбата си

2 декември 2013г.

Италиански чиновници са настоявали държавата да им възстановява разходите за най-странни харчове, като например скъпи бижута, видеоигри и дори танцьорки на пилон, пише в. "Дейли телеграф". Корумпирани италиански чиновници са стрували на италианската държава 2 милиарда евро от парите на италианските данъкоплатци през първите 10 месеца на 2013 г., сочи нов доклад, в който заключенията са направени въз основа на разследване на харчовете на италиански държавни и областни функционери. Докладът беше представен от италианската стопанска полиция и в него се установява, че 5000 чиновници са заподозрени в извършването на най-разнородни злоупотреби. Някои от чиновниците са възлагали обществени поръчки на приятелски фирми, като са фалшифицирали тръжните процедури. Това е струвало на италианските данъкоплатци 330 милиона евро. Други от заподозрените чиновници са сключили, без да е необходимо, 150 договора с консултанти, които са стрували общо 8,5 милиона евро. Областният управител на Пиемонте Роберто Кота е поискал да му бъдат покрити с държавни пари сметките за пет вечери в ресторант за една и съща нощ. В областта Емилия-Романя следователите открили, че областни съветници купували бижута Тифани и после искали те да бъдат покривани с държавни пари. Там честа практика било и плащането отново с държавни пари на телевизии, за да взимат те интервюта от областните чиновници. В Калабрия общински съветници вложили пари на данъкоплатци в организирането на лотарии със скреч карти и в сеанси с танцьорки на пилон.

В Кампания чиновници смятали, че боядисването на косата трябвало да бъде покривано от държавата. В Сардиния пък лоялен на Силвио Берлускони чиновник бил арестуван заради присвояването на 250 000 евро от общински хазни, от които той използвал 23 000 евро, за да плати разходите за сватбата си. В Сардиния местният политик Силвестро Ладу е заподозрян, че е използвал общински средства за закупуване на 30 овце, които да бъдат превърнати в основно блюдо на предизборен банкет. В доклада се посочва още, че обикновени италианци са мамили също държавата през първите 10 месеца на 2013 г., като загубите са на стойност 1,4 милиарда евро. За същия период на миналата година измамите бяха на стойност 1,2 милиарда евро. Проверка на 8000 обикновени италианци, извършена на произволен принцип, е показала, че 2500 от тях декларират неверни доходи, за да издействат за децата си стипендии за университети, колежи или дори да плащат по-малки суми за училищните обеди или за сметките за комунални услуги. Така например пенсионер от Падуа, който твърдял, че е толкова беден, че държавата трябвало да покрива разходите в университета на сина му и да му плаща социална помощ, всъщност имал вила с басейн и печелел по 5000 евро на месец от недекларираното отдаване под наем на 14 имота. Докладът цитира и случаите на 400 семейни лекари в района на Казерта край Неапол, които поискали от държавната 1,5 милиона евро за възстановяване на разходите за лечение на пациенти, които отдавна били умрели или се били преместили да живеят на друго място.

Закриване на Комисията по досиетата искат организации в сферата на отбраната

2 декември 2013г.

Закриване на Комисията по досиетата поискаха в Националния пресклуб на БТА представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Националната асоциация "Сигурност" и Асоциацията на разузнавачите. Според организациите Комисията по досиетата трябва да се заличи като административен орган, защото "прави едните добри, адругите - лоши и не е ясно кой за какво е виновен", заяви Чавдар Петров от Националната асоциация "Сигурност". Според негослужителите на бившата Държавна сигурност /ДС/ и на разузнаването са служили почтено и честно на държавата. Вменява се вина, че за всичко лошо, случило се в страната ни през последните двайсет години, е виновна ДС. Горан Симеонов от Асоциацията на разузнавачите от запаса посочи, че Комисията по досиетата е изчерпала своята актуалност,а създадените от нея органи, които прилагат Закона за разкриване на досиетата, са с нулев капацитет и са неефективни. Според представителите на организациите в Комисията по досиетата единствено "се борят за заплати, топли кабинети и по-голям бюджет". Те вече са връчили своите искания на парламентарната комисия по отбрана и сигурност.

В сферата на отбраната и сигурността има над 40 неправителствени организации, което значи със сигурност, че само три от тях искат закриването на една важна за нацията комисия. Държавите в ЕС се разделиха с мрачното си минало доста бързо, докато у нас процесите бяха бавни, а в момента трите НПО-та правят опит за реставрация, въпреки малочислеността си в неправителствения сектор.

28
Ное '13

 Руски амбиции дистанцират България от САЩ

САЩ да предприемат по-активна роля и да подкрепят българските граждани в техните протести срещу правителството, тъй като интересите на гражданите до голяма степен съвпадат с целите на американската външна политика

28 ноември 2013г.

Под заглавие "Ако Западът не засили подкрепата си към гражданското общество в България рискува да изпадне обратно в ръцете на Русия", авторката Ивета Чернева, експерт по външна политика, човешки права и устойчиво развитие, анализира настоящата ситуация в България и рисковете за страната от засилващите се руски влияния у нас. Изследването е публикувано на сайта на университета London School of Economics and Political Science (LSE). Според Ивета Чернева последните събития в България подсказват ясно, че страната може да започне да клони обратно към Русия, независимо че е член на НАТО от 2004 г. и пълноправен член на ЕС от 2007 г. Вматериала се подчертава, че правителството на Орешарски вече е изразило категоричната си подкрепа към огромен брой руски енергийни проекти в страната, като строителството на атомната централа в Белене. Когато през 2011 г. руският президент Владимир Путин обяви идеята си за трансправителствена организация наречена "Евразиатски Съюз", малцина в България възприеха тази идея като заплаха за демокрацията в страната и западната ориентация на България. Малцина обърнаха и внимание на руския посланник в НАТО, който през 2008 г. описа България като "Руският троянски кон в ЕС". Руският политолог Дмитрий Орлов пък спомена България сред страните с потенциал да влязат в "Евразиатския Съюз" и демонстрират лоялност към руските икономически интереси. Сред тези страни попадат също Куба и Венецуела. Независимо от ясните заявки от руска страна за визията им за развитие на България за в бъдеще, малцина обърнаха внимание и се замислиха сериозно върху думите на руските държавници, подчертава Ивета Чернева и поставя въпроса: Все пак какво може да се обърка толкова, нали сме страна-член на НАТО и на ЕС.

По нейно мнение, последните събития в България обаче може би ще накарат доста хора на Запад да преразгледат статичното си разбиране за западната ориентация на България. Влиянието на руските олигарси в страната расте все по-осезаемо благодарение и на немалката подкрепа и предпазните мерки, предприемани от правителството на Пламен Орешарски. Предвид това нищо чудно много скоро България да бъде включена в списъка с установените точки на напрежение между САЩ и Русия, сред които са ситуацията в Сирия, човешките права, енергетиката и скандалът Сноудън. Три са най-категоричните основания за направения извод относно преориентирането на България към Русия, пише авторката. Първо, темата за газопровода Южен Поток. През юли тази година българското правителство подписа споразумение с Газпром за строителството на газопровода през българска територия, който ще бъде експлоатиран без никакви такси в полза на Газпром в продължение на 15 години. Правителството на Орешарски побърза да обяви, че това няма да струва нищо за българския данъкоплатец. Неофициално обаче една руска банка е отпуснала за целта заем от няколко милиарда евро с 8% лихва - нещо, което българският данъкоплатец ще трябва да покрива в бъдеще, пише Ивета Чернева.

Второ, независимо от неубедителния резултат от референдума за строителството на втора атомна централа в Белене, правителството на Орешарски обяви през юли своите намерения за реинициране на този проект. Българските граждани като цяло са разединени по темата за втора ядрена централа в страната, която беше започната неуспешно от руската държавна енергийна компания Росатом.

Трето, има сериозни индикации, че военни проекти в България се подготвят да бъдат възложени за реализация на руски военни предприятия, вместо на натовски партньорства. Тези горещи въпроси, според Ивета Чернева, повдигат съвсем естествения въпрос: САЩ въобще наблюдават ли какво се случва тук? На този етап, пише тя, се очертават поне две алтернативни политики за предприемане от страна на Вашингтон спрямо евентуално възпиране на ново навлизане на България в руска орбита. Първата се отнася до засилване на американската подкрепа към българското гражданско общество и засилващите се антиправителствени протести в страната. Засега Германия и Франция са двете страни, които изразяват силната си подкрепа към антиправителствените протести в България, припомняйки на правителството на Орешарски, че е поело ангажимент да прекъсне връзките си с олигарси и че 40 на сто от всички еврофондове за България идват от Франция и Германия. До момента обаче подобна позиция и подкрепа от страна на американското посолство в София липсват. Според авторката Ивета Чернева липсата на подкрепа към гражданското общество в България сега на местно ниво би било грешка и пропусната възможност. Втората алтернатива за САЩ е да засили дипломатическия си подход към България. През декември 2012 г. външният министър на САЩ Хилари Клинтън изясни позицията на Вашингтон относно руската идея за създаване на "Евразиатски Съюз", като заяви: "Позволете ми да изясня позицията ни, за да няма никакви грешки по този въпрос. Знаем каква е целта на Русия и затова се опитваме да намерим ефективни начини да забавим и предотвратим подобна появаФ. Засега обаче президентът Обама и външният министър Кери мълчат относно позицията им по българския въпрос. Авторката Ивета Чернева призовава САЩ да предприемат по-активна роля и да подкрепят българските граждани в техните протести срещу правителството, тъй като интересите на гражданите до голяма степен съвпадат с целите на американската външна политика. В заключение тя пише, че САЩ действително трябва сериозно да преразгледат дипломатическата си позиция относно България, докато не е станало прекалено късно. Съществува наистина реален риск за България да се върне обратно в политическата и икономическа орбита на Русия и така САЩ да загубят верен натовски съюзник, като по този начин ще се създаде нов руски фронт от типа на Куба и Венецуела. Време е президентът Обама да сложи край на амбициите на своя руски колега за създаване на Евразиатски Съюз и да даде ясен знак, че САЩ няма да позволят членки на НАТО от Източна Европа да бъдат УотчупениФ една по една от Алианса, завършва анализа си Ивета Чернева.

 

 

 

Десет начина за манипулиране с помощта на медиите

19 ноември 2013г.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

30
Окт '13

 

С Т А Н О В И Щ Е

на Управителния съвет на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”

Относно планирания бюджет за отбрана за 2014 г.

Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик”, от основаването си през 2004 г., винаги е бил надежден партньор и добронамерен коректив на всички ръководства на министерството на отбраната и е подкрепял усилията им за изграждане на необходимите оперативни способности на въоръжените сили за успешно изпълнение на националните и съюзните им задължения. За целта, с експертни оценки е обосновавал и препоръчвал прецизно определяне на приоритетите и заделянето на необходимите финансови ресурси за отбраната на страната. На базата на наслоените проблеми в развитието и модернизацията на въоръжените сили, Съюзът е поддържал и ще поддържа усилията на всяко ръководство на министерството на отбраната за по-високи отбранителни разходи.

08
Окт '13

Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, главният секретар на МОСВ Росен Асенов и ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ Малина Крумова бяха домакини на среща, която се проведе вчера с представители на фирмите, изпълнители на проекти, финансирани по програмата. Министър Михайлова сподели, че за своевременното и качествено изпълнение на проектите са необходими целенасочените усилия на всички участници в процеса на строителството и изпълнението на проектите, в т.ч. изпълнителите, възложителите и строителния надзор, Междинното звено и Управляващия орган на програмата.