България е първа по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура.

Прочети още...

България е първа по енергийна бедност в Европейския съюз – според Евростат почти 37% от български домакинства не могат да си позволят да отопляват жилищата си до комфортна температура.

Прочети още...

Производството на електроенергия от първия ден на януари до двадесет и третия на месец февруари тази година е в обем от 6 959 144 MWh и намалява с 13.31 процента. За аналогичния период година по-рано то е възлизало на 8 027 925 MWh.

Прочети още...

Сериозните вълнения за декарбонизацията на икономиката в световен мащаб са основателни. В същото време те са трудни за реализиране през следващите 30 години. Въглеродно неутрална ситуация се очертава като мираж. Въпреки това е редно да оценяваме аналитично ситуацията, свързана с енергията. Затова:

1. Възобновяемите енергийни източници като вода, слънце, вятър и биомаса стават водещ източник на енергия в света, задминавайки дори нефта. Очаква се те да регистрират среден годишен ръст от 3.1% като слънцето и вятърът играят все по-значима роля и през 2050 г. ВЕИ дават почти 50% от глобалното потребление на електричество. Последното пък се очаква да нарасне със 79% като основен двигател се явява ръстът в потрeблението на ток в домакинствата и търговския сектор.
2. Нефтът губи лидерската си позиция. Навлизането на електромобилите така и не успява да ограничи абсолютното му потребление. То продължава да расте с 0.6% годишно, което към 2050 г. се превръща в скок с 20%. Почти целият ръст се случва извън богатите държави.
3. Газът скача още повече – с цели 40%. Освен в производството на електроенергия, увеличение се наблюдава и в индустриалния сектор. Почти целият ръст се осигурява от неконвенционални находища и търговия с втечнен природен газ.
4. Въглищата отказват да умрат. Напротив, дори и те регистрират ръст, макар и само с 0.4% годишно, който се случва преди всичко в Азия и Африка.
5. Ядрената енергия също остава, но постига относително малък ръст, който отново се асоциира основно с Азия.

Заветната цел за декарбонизация на световната икономика няма да бъде постигната – CO₂ емисиите от изгаряне на горива ще продължат ръста си със средно 0.6% годишно до 2050 г., като това ще се случи основно в развиващия се свят. Дори и богатите страни няма да намалят съществено емисиите си (-0.2% годишно). Въпреки целия обществено-политически натиск и обещания, ще се отдалечим още повече от въглеродно-неутралния мираж.

Дискусиите и политиките за климата се съсредоточават върху спешното намаляване на емисиите. В последните 15 години в тази посока се наливат трилиони долари, но ефектът е незначителен. Наличните технологии – както за производство, така и за складиране и потребление на енергия – не могат да осигурят нужните резултати. Ядрената енергия си остава единственият източник, който може да допринесе към декарбонизацията в значим мащаб, но дори и това не може да я възкреси в Западния свят. Конкретно в Европа се създава усещане за паника и се залита към социално-непоносими мерки, които няма да доведат до желаните резултати, но могат да разединят обществото, а и ЕС като цяло.

Крайно време е да осъзнаем, че въглеродната неутралност няма как да се случи в обозримо бъдеще и трябва да мислим и инвестираме много повече в адаптация. Холандия не само оцелява под морското ниво, но даже расте и се развива така вече 800 години след катастрофалните наводнения през 13 в. Наскоро, София стана първият град в България със собствена Стратегия за адаптация към климатичните промени и план за изпълнението й.