Сегашните технологии позволяват добива на метали и минерали в Космоса. Добивът на нужни за високотехнологичната индустрия метали може да се окаже изкушаващ за мнозина, твърдят експерти. Много хора вероятно са на мнение, че това е възможно, поясни Андрю Демпстър от Австралийския център за космически технологии.

Голяма част от тази технология вече е създадена, но трябва също да е рентабилна, продължава специалистът. Рене Фраде от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА, която работи за сегашната мисия на марсохода "Кюриосити", смята, че добивът на суровини в космоса ще е възможен и рентабилен след 20-30 години. Транспортните разходи понастоящем са значими - транспортирането на 1 кг материал до Луната струва 100 000 щатски долара, но без да се вземе предвид цената на самия материал.
От австралийската изследователска организация CSIRO извършили компютърни симулации и заключили, че главният проблем е свързан с електрозахранването.
Скалните проби, доставени от Космоса на Земята, са малко - всички мисии "Аполо" на НАСА са донесли общо 382 кг, а програмите на Марс - едва няколко грама.
Астероидът 2012 DA14
, който премина в близост до земята на 15 февруари, хвана окото на филмата "Диип Спейс Индъстрийс", която иска да превърне Слънчевата система в мина за природни ресурси.
Компанията изчислила, че масивният 45-метров астероид ще съдържа ресурси, възлизащи на милиарди долари, но няма как да бъде стигнато до тях.
Фирмата е изчислила ресурсите на астероида по неговия блясък.
Ако 5% от масата му е възстановима вода, това би струвало 65 млрд. долара, тъй като водата може да бъде разделена на кислород и водород и да бъде продадена като ракетно гориво.
Ако 10% от него е "лесно възстановимо" желязо, никел или друг метал, това би струвало още 130 млрд. долара.