Турската държава, която е разположена в силно нестабилен район и води борба срещу терористични организации, които намират убежище в съседни страни, чувства, че трябва да бъде готова да нанесе удар във всеки момент.
Това изисква от армията да поддържа висока боеспособност по всяко време. Последната операция започна с атаките на артилерийски батареи на сухопътните сили и на изтребители от турските военновъздушни сили. Най- вероятно ще разберем на по-късен етап колко изтребители са излетели от въздушни бази, за да преминат в иракското въздушно пространство. Според военния експерт Джан Касапоглу 25 процента от изтребителите в състава на турските военновъздушни сили са летели в небето над Сирия по време на операция "Маслинова клонка". Двайсет и пет процента е доста голям процент за турския военновъздушен флот, чиято основна опора са изтребителите Ф-16.
САЩ заплашват да прекратят доставката на изтребители Ф-35 и дори да изключат Турция от цялата мултинационална програма за съвместно производство, ако Турция продължи с покупката на руска противовъздушна ракетна отбранителна система С-400. Според Касапоглу от Центъра за икономически и външнополитически изследвания /ЕДАМ/ санкциите, предвиждани от американското законодателство срещу "голяма сделка" с Русия, могат да надхвърлят рамките на Ф-35. Придобиването на С-400 крие риск да застраши съществуващия арсенал от Ф-16, тъй като САЩ могат да прекратят доставката на резервни части за него.
Как би засегнало това борбата на Турция срещу терористичната организация ПКК /Кюрдската работническа партия/? Би ли била способна Турция да продължи успешно да води трансгранични въздушни операции срещу цели на ПКК? Би било честно да приемем, че ПКК би могла да е доста щастлива тези дни да вижда задълбочаващото се разногласие между Вашингтон и Анкара с потенциал за отслабване на ударната способност на Турция.
Освен ПКК, аз съм напълно уверена, че гърците също няма да съжаляват за рисковете за турските Ф-16. Дали биха се възползвали от ситуацията, за да се впуснат в по-чести въздушни схватки над Егейско море? Какво ще стане, ако правителството на Алексис Ципрас бъде заменено след предсрочните избори от по-войнствено правителство? Неотдавна се появиха новини за намерения на Гърция да купи до 30 самолета Ф-35, с които да смени най-старите си Ф-16.
Ако доставката на Ф-35 бъде спряна и Турция в крайна сметка бъде изключена от програмата Ф-35, как турските въоръжени сили ще отговорят на превъзходството на Гърция във въздуха? Ще бъдат ли руските военни самолети, чиято покупка може да отнеме години на Турция, достатъчни, за да противостои на гръцкия въздушен флот? Колко години ще отнеме на турските пилоти да свикнат с руските самолети, за да могат да отговорят на гръцките предизвикателства във въздуха? Ще чакат ли гърците, докато турската армия завърши прехода си от американската към руската система, за да отправят предизвикателства към турските военновъздушни сили?
Не само Гърция, но мога да си представя, че и Израел на Бенямин Нетаняху също се радва на перспективата да види Турция изключена от програмата Ф-35. Турция планира да купи 100 Ф-35. Представете си какво въздушно превъзходство ще даде това на Турция. Дали Израел, който все по-често има противоречия с Турция, би искал да види как Турция става много по-могъща военна сила, която ще я направи дори още по-самоуверена във външната си политика?
Ф-35 е дългосрочен проект, който Турция може да реши да замени с други самолетни системи. Но в краткосрочен план, рисковете, които застрашават Ф-16, може да имат сериозни последствия в борбата на Турция срещу Кюрдската работническа партия /ПКК/, както и по отношение на отбранителните й способности като цяло. Може би Анкара вярва, че в крайна сметка Вашингтон няма да продължи напред със санкциите.
Касапоглу напомня за случая със споразумението "Мистрал" между Русия и Франция. Русия плати авансово 978 милиона долара за два хеликоптероносача "Мистрал" съгласно споразумение от 2011 г. Но сделката беше отменена през 2015 г. заради санкциите, наложени на Русия след анексирането на Крим. Касапоглу напомня за свои по-ранни разговори с французите, които твърдели, че ще устоят на натиска на Вашингтон и ще продължат със споразумението. Но накрая Франция реши да продаде двата предназначени за Русия "Мистрал"-а на Египет и да върне депозита на Русия за плавателните съдове.
Това ни показва първо, че дори страна като Франция не може да устои на натиск от САЩ, и второ - ако Франция и Русия могат да отменят споразумение в резултат на санкции, то същото могат да направят и Турция и Русия.
