Доста често в интернет пространството се появяа светилото от времето на социализма Кеворк Кеворкян.
Неговият репертоар ни връща към годините, в които той имаше популярността на най-големите партийни лидери в България. Беше близко до светилата на онова време - Иван Славков, Людмила Живкова, Янчо Таков... Ползваше житейски луксове, характерни за капитализма и незнайни за обикновения българин, мечтаещ за лек автомобил 15-20г., но с гарантирано работно място и доходи за оцеляване.
Партийната върхушка имаше магазини със специален достъп, в които се предлагаха стоки от омразния капитализъм. Думата не е за корекомите, около които дебнеха червени ченгета, защото доларите са незаконна валута и... Но в джобовете на Кеворкян имаше предостатъчно долари, понеже си ги печелеше на наш гръб с отвореното си към света предаване "Всяка неделя". Всичко това беше прах в очите ни, който той щедро хвърляше - такава беше партийната повеля. Така ми разправяше един от многото негови служебни шофьори.
Арменецът е достатъчно богат за времето на соца. При пазарната икономика не получи дял от червените господари, които се пребоядисаха и тръгнаха по нов път. Кеворкян с капиталистическите си излияния и нрави се беше талантливо самоизял за приказката на свободата, затриваща тоталитаризма. До ден днешен не ми е ясно защо го изхвърлиха от богатата капиталистическа трапеза. Може би новите господари усещаха алчността му и се досещаха, че той трудно дели благини със съсобственици.
Блестящ пример за капиталист от времето на соца е Кеворкян. Днес той не помни, че е един от първите, научили за ядрения взрив в Чернобил. Но дума не каза, защото е журналист на повикване. Изминаха 34 г. от мрачния 26 април. Нас, простосмъртните, ни заляха с радиоактивен прах. Българите пострадаха. И в момента мрат от рак. Подарък от Чернобил. Смешно е, че точно в тези дни арменецът обяснява с лозунги във фейсбук колко хубав е живота ни при Живков. Добре се изразява, но не признава, че това не е неговия живот. Така му е удобно.
На днешната дата е ясно колко дребни са човечетата от породата на нагаждачите от живковистките среди, позволили да се скрие тогава истината по начин, типичен за Южна Корея.
