В съзнанието на масовия потребител преобладава неразбиране и недоверие по отношение на електромобилите, според данни от проучване за нагласите към електромобилността и споделената мобилност в София, представено на кръгла маса "Чисти коли за чист град".
Проектът е осъществяван от Българската асоциация електрически превозни средства с финансовата подкрепа на Столичната община, Програма "Европа 2017". Дори сред жителите на София повече от 40 процента се определят като слабо информирани или незапознати с електромобилите. Частните собственици на такива автомобили са основно иноватори, "зелени", техничари, хора, които държат да следват модата.
Физическият досег, като например тест драйв, променя представите, отчита изследването. Това означава, че голямата промяна в съзнанието на масовия потребител тепърва предстои, коментира Иван Коларов, който представи проучването. Голямото мнозинство от живеещите в София смята, че въздухът в столицата е силно замърсен. Сред мерките, които те смятат, че ще помогнат, е ограничаване на автомобилния трафик, развитие на градския транспорт, увеличаване на данъците, спиране от движение на най-старите автомобили.
Съответно 55 и 57 на сто от анкетираните, които живеят в София, са с позитивно отношение към експеримент с краткосрочен наем на автомобил за делово и лично пътуване в града. Когато става дума за електромобил, делът на готовите за такъв експеримент нараства на 85 процента. Според Иван Коларов може би с най-голям потенциал е идеята за споделено пътуване до работното място, но тя е приложима само за служители с обичайното работно време от 9 до 5 часа. Той отбеляза също, че има и регулторна неяснота по тази тема.
Проучването показва, че електрическото превозно средство става икономически изгодно при минимум 8-10 годишен хоризонт на експлоатация. Причините електромобилите да не са навлезли по-сериозно в корпоративния сектор са няколко - високата цена, малкото зарядни станции, както и несъвместимите стандарти, късият пробег с едно зареждане. Коларов обърна внимание на това, че липсата на достатъчна инфраструктура е основен проблем, а субсидията е примамлива за отделната фирма, но неустойчива мярка, която изкривява пазара.
