Битките за вода у нас са пословични и трудни за разбиране.

Минералните води са голямото ни богатство. Научихме се да ги използваме както трябва. Добрият пример е Сапалева баня. Това селище стана чуден курорт. Защото през последните десетилетия уловихме водите и ги вкарахме в луксозни хотели. Хотелите с много екстри искат и минерална вода, за да бъдат оценени останалите екстри. Друг е въпросът, че сме доста комерсиална нация и цените ни отдавна са европейски при доходи като руските. Ама сме борци за хубавото.

Обилните дъждове през септември удариха Турция, Гърция и България. Навсякъде има поражения. И обяснения за пораженията. У нас те са свързани с близкото минало, защото тогава нямало поголовна сеч. Не е точно така. Имаше сеч за пазарите, които искаха дърводобива ни. Днес те са много повече и затова сечем повече. Колкото до непочистените речни корита - безпаричието е причина. Имало пресъхнали дерета, имало запушени шахти, имало неподържани мостове... Така е. Виждаме, че е така като дойде водната стихия. После започва вайкането, защото парите не стигат за покриване на възстановителните разходи. България е бедна и в това няма изненада.

Ураганите в САЩ са далеч по-ужасни от наводненията у нас през този септември. Но хората са подготвени да се преборят с щетите. Докато ние десетилетия наред влачим в делника си щетите от минали години. Спомнете си за Стражица, за земетресението в Стражица. Още си личат последствията, защото държавната ни политика замита проблема. С времето идва хорското примирение и радостта от това, че сме живи.

Без вода няма живот. При пороите водата удря живота ни, но не е толкова ужасно. Поне така си казваме след време. И продължаваме напред без да мислим за евентуални превантивни мерки. За тях пари няма, за тях никой навреме не се сеща. Телевизиите показват актуални проблеми от ден до пладне.

После слънце грее.