В България има действащи разрешения за търсене на злато, като общият брой на исканията за проучване не е константа.

Само за последните години в България са сключени около стотина договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, има издадени още три разрешения, но за тях предстои да бъдат сключени договори. От тези договори в 48 основната цел е била търсене и проучване за злато, а в 30 от случаите се е издирвало злато и полиметални изкопаеми. На практика това означава, че 84% от дадените разрешения са свързани с жълтия благороден метал. Държавата позволява една площ да бъде проучвана многократно.

Вече се е случвало у нас първият инвеститор да се отказва, а теренът след това да се проучва от друга компания. Цялата информация за богатствата в недрата на българските земи се пази в националния геофонд. За проучванията във всички райони на страната има информация, която се получава срещу заплащане. От ресорното министерство може да се научи и за започнати разкопки, които не са завършили с откриване на находище. Всяка информация от проучвания става държавна собственост и така се натрупват данните. По неофициални данни в златните находища у нас  има около 577 млн. тона руда, от която може да се получат около 500 тона злато. Интересът към този метал е много висок, затова има няколко конкурса и търг за предоставяне на нови разрешения. Злато се търси предимно в Родопите, Западен Балкан, Средногорието, Кюстендилско и в Трънския край.

Действащите в България концесии за добив на златни руди са четири – за находищата Челопеч, Чала, Асарел - участък запад и за „Хан Крум”.
Има и две находища за медни руди, но концесионерите заплащат и за злато, което получават като съпътстващ продукт. Това са Елаците и още едно находище на Асарел. Концесионните такси се формират не само от размера на добитото злато, но и като резултат от всички руди, които се извличат. Според Закона за подземните богатства разрешение за търсене и проучване се дава не за конкретна суровина, а по групи полезни изкопаеми. Златото попада в първата група – метални полезни изкопаеми. Една фирма ще получи разрешение за метални полезни изкопаеми, но ще търси също така мед, олово и цинк. Затова макар някой инвеститор да е тръгнал с намерението да търси злато, накрая регистрира търговско откритие на мед.

У нас търсенето и проучването на земни богатства е на разрешителен режим. Всеки, който иска, подава заявление, очертава територията, която ще проучва, за металните изкопаеми това не може да бъде повече от 200 кв. километра. Площите се съгласуват между няколко министерства – на околната среда, на културата, на отбраната и, разбира се, икономическото ведомството. Разрешението се издава от министъра на икономиката, но се одобрява от правителството.